𝘉𝘦𝘧𝘰𝘳𝘦 𝘸𝘦 𝘮𝘦𝘵 ꨄ︎ | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘

7.

- Хей, Куки. Как си? - той каза спокойно, събу се и седна до мен, сякаш си бе вкъщи.

- Отлично, просто прекрасно. Какво си мислиш, че правиш в дома ми? Да не си си у вас случайно??

- Оо, я стига. Знам го отлично. Не се прави, че не знаеш за какво ти говоря.

- Не ми е забавно, странен си. Ще те помоля да напуснеш преди да съм ти извикал полиция, страннико! - заявих съвсем уверен в думите си, а той просто избухна в смях. - Ей! На какво се смееш?! Не ми е смешно! Сигурно си част от онези бандити!

- Айгооо.. Ама ти наистина още не си се усетил, нали така?

- Край, това беше! Ще викна полиция!

Тъкмо понечих да взема телефона си, но тогава Юнги го взе от ръцете ми и започна да се приближава към мен.

С последни сили се дръпвах назад, докато той не уви ръце около кръста ми и не се усмихна.

- Аз съм твоят любим Криси, Кукчо. Нали така се казваше играчката ти? Защо ме хвърли така, а? Знаеш ли как заболя?

В този момент ми се прииска да се хвърля от някъде, буквално. Просто седях и гледах в пълен шок.

Но Кук никога не пада по гръб, за това отговорих на нежните му думи с груби такива, колкото и да бе романтична ситуацията, в която се намирахме в момента.

- А ти мен знаеш ли как ме заболя, когато не дойде? Почувствах се измамен, Юнги, измамен! Освен физическата болка, шибаната физическа болка, ме боли ето тук.. - сложих ръка на сърцето си и го погледнах в очите. - Чувствам се ужасно..

Той постоя малко така, гледайки ме с един особен поглед.
По този поглед обаче си личеше колко му тежи, че ме нарани по този начин. Някак си... Открих искреност, болка и любов в погледа му.

Това бе странно...

Колкото и да му бях ядосан, аз просто увих ръцете си около врата му и го погалих. А той ме прегърна силничко.
Вместо болка обаче усетих облекчение.

Секунди по-късно обаче, чух как Техьонг, бесен тропа по вратата.

- Джънгкук! Отвори веднага! Казах ли ти, че нещо ще стане?! Чакрите ми говорят. Не си добре. Отваряй!

Юнги изтича със скоростта на вятъра на горния етаж, а аз просто изгледах шокирано, за пореден път.