𝘉𝘦𝘧𝘰𝘳𝘦 𝘸𝘦 𝘮𝘦𝘵 ꨄ︎ | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘

6.

- Зайко... извинявай, че ме чакаше. Там съм. Къде си?

- Не искам да те чувам, да те гледам или каквото и да е било.

- Защо.. имах проблем, за това закъснях толкова. Извинявай наистина.

- Едвам стигнах до вкъщи заради теб.

- Защо?

- Пребиха ме. Но пука ли ти? Върза ми тенекия, всичко ме боли и те мразя ужасно много.

- Какво?! Кой го стори? .. Не. Кук не го прави. Не!

Да, отново изхвърлих тъпата играчка. И познайте.
Изобщо не ми пука.

Как изобщо си повярвах, че харесвам човек, когото не познавам?
Ами ако е някой психо, който е част от сектата и сега ми се прави, че нищо не знае?

Чувствам се като пълния боклук. Целия в синини, кръв и едва мърдам. Прекрасно.

Взех си кърпа и влязох едва едва в банята. Взех си душ, облякох се и седнах на дивана. Облегнах се и въздъхнах от цялата тази болка по тялото ми.
Устните ми кървят, окото ми е посинено и ако Техьонг ме види в това състояние ще ме пребие още толкова.

Е... добре де, няма. Но ще слушам двучасово конско как не трябвало да съм бил ходил.

В този момент на вратата се звънна. Ето, Техьонг и неговото конско пристигат.

- Влез, Тае..

Извиках, защото абсурд да помръдна повече. Той влезе и се събу.
Или поне така си мислех.

- Юнги?