𝘉𝘦𝘧𝘰𝘳𝘦 𝘸𝘦 𝘮𝘦𝘵 ꨄ︎ | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘

2.

Прибрах се от училище, изморен както винаги. Проснах се на леглото и се загледах в тавана.

- Оо, здравей зайко! Как мина днес в училище?

- Крисиии! - взех мечето по-близко и се настаних удобно. - Няма да повярваш какво стана днес! Изведнъж на всички телефоните бликираха, само на моя му нямаше нищо..

- Казах ти, че съдбата ще им го върне.

- Не ти ли се струва странно? Само моят телефон беше добре..

- Добре де, може и малко да съм хакнал системата...

- Олеле, лошо мече..

- Те се подиграваха с моето момче, очакваш да седя и да не правя нищо ли? Прекалено те обичам. Дори ти мен да не ме..

- Дори не те познавам, мечо.

- Хахах... за всичко си има време зайко, знаеш го. Какво мислиш да правиш после?

- На среща ли ще ме каниш, че питаш?

- Казах ти, за всичко си има време. Просто питам.

- Приятелят ми Техьонг ме покани у тях. Не ни хаквай нищо, моля те.. Искам да пийнем на спокойствие.

- Хах добре дее, няма. Приятно прекарване.

- Благодаря Криси, но сега трябва да те обърна... Ще се преобличам..

Той само се засмя, а аз обърнах играчката, покрих я за всеки случай и се преоблякох.
Взех си нещата и тръгнах към Тае.

Skip time ~~~~

Вече сме в Техьонг и седим на дивана. Аз му разказах цялата тази случка с това мече и момчето, което ми говори.

- Това е хакерът...

- Какъв хакер, Те?

- Не си ли чул? Издирват хакера, под името Джак. Така се представял. Може да хакне абсолютно всичко, за каквото се сетиш. Това обяснява блокирането на телефоните, замисли се..

- Прав си.. Прекрасно. Луд хакер е в мечето ми и е влюбен в мен. Имам страхотен късмет.

- За какъв хакер говорите? - някакво момче тъкмо влизаше и явно е чул разговора ни. Направих знак на Тае да не казва нищо.

- Ооо, Юнги, здравей. Говорехме за хакване, не за хакер. Кук искал да хакне профила на някакво момиче, дето харесва. Та нека ви запозная. Кук, това е братовчед ми, Мин Юнги. Юн, това е най-добрият ми приятел, говорил съм ти за него.

По-голямото момче се приближи към нас и подаде ръката си към мен, като се усмихна леко.
Поех ръката му и се здрависахме, като също му се усмихнах.

- Приятно ми е, Куки. Ще ви оставям, трябва да говоря с чичо.

Той потупа Тае по рамото и се качи на горния етаж.
Гласът му някак си ми бе познат, но така и не мога да се сетя от къде.