𝘉𝘦𝘧𝘰𝘳𝘦 𝘸𝘦 𝘮𝘦𝘵 ꨄ︎ | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘

8.

От притеснение за реакцията на Техьонг щом чуе всичко, даже забравих за Юнги за момент.

Естествено нямаше да кажа "Оу, ами братовчед ти или там какъвто ти беше е луднал по мен" или нещо такова...
Все пак освен луд по мен, той е и издирвания хакер.

- Искаш да ми кажеш, че този ти е вързал тенекия, а на всичкото отгоре някаква секта те е пребила?! Леле... Леле само да разберем кой е... Ще му разбия грозната шибана физиономия! Никой не закача моето Куки. - в този момент той изглеждаше наистина много ядосан, притеснен и объркан, точно какъвто и аз бях. - Добре.. Успокой се сега. Ще отида да ти направя нещо за хапване. Любимото ти? Ммм?

- Даааа! Аз ще отида до горе, защото природата зове и се връщам.

- Отивай.

Качих се бавно, защото все още всичко ме болеше от по-рано. Дори не се замислих къде може да е Юнги, със сигурност бе в стаята ми, сигурно вече проверил всяко кътче от нея.

Влязох, заключих и погледнах към него. Лежеше спокойно на леглото и гледаше нещо в телефона си, но щом ме видя го прибра, изправи се и дойде до мен, започвайки да говори тихо.

- Как се чувстваш?

- Виж... Достатъчно съм ти бесен. Имаш късмет, че си замълчах пред Техьонг за това кой си, и, че въобще съм те виждал.

- Ще се реванширам... Извинявай, зайко. Наистина не исках да става така.

- Не искам нито реванширането ти, нито фалшивите ти извинения, Юнги. Напусни. И през прозореца, ако обичаш.

- Утре в шест вечерта ще дойда да те взема, бъди готов.

- Не, не искам. Няма да съм готов, не ме интересува. Казах не!

Докато виках ядосано по него, той вече бе скочил през прозореца и най-вероятно тичаше към тях.
Слязох долу при Тае, помогнах му и си говорихме за някакви неща.
Ако Техьонг не беше до мен, не знам какво щях да правя.