𝘉𝘦𝘧𝘰𝘳𝘦 𝘸𝘦 𝘮𝘦𝘵 ꨄ︎ | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘

11.

- Оу.. Аз..

- Забравил си, ясно... Мога да те изчакам, няма проблем. - той бе навел глава, но след това ме погледна и ми се усмихна.

- Всъщност нямам намерение да излизам, Юнги. Казах ти го още вчера. - как по друг начин да го отрежа..?

- Но Куки... Твърде много се старах за тази среща. Моля те, дай ми поне един шанс. Допусни ме поне малко до себе си и ми позволи аз да те допусна до мен също. Един път.

- Ох... Добре.

Осъзнах, че той няма да се откаже толкова лесно и реших просто да изляза един път с него и да продължа да точа лиги по Техьонг, естествено.

Поканих го да влезе и му казах да не мърда от дивана. Качих се в стаята си, облякох си дънки и ризка, сложих си якето и си оправих косата на бързо.
Напръсках се с любимия си парфюм, взех си нещата и слязох при него.

- Добре, готов съм. Можем да тръгваме, нямам цялото време на света. - заговорих докато тръгвах да си обуя обувките, а Юнги бавно дойде след мен.

- Много си красив.

Настъпи тишина, докато не отворих вратата. Той излезе, заключих къщата, качихме се в колата и той потегли нанякъде.
Нямам намерение да си правя труда да го питам къде отиваме, защото съм сигурен, че ще каже нещо от сорта на "тайна" или "изненада", но по някое време ми стана толкова скучно, че направих тази жертва.

- Ии, къде отиваме?

- Какво ще получа в замяна, ако ти кажа? Бих се радвал на.. целувка?

- А не. Не, не. По-добре да е изненада. Извратен си! - отсякох на бързо.

- Извинявай...

И докато Юнги мислеше защо Кук се държи така с него, къде е сгрешил и какво точно да каже, за да наруши тишината, по-малкото момче си мислеше само и единствено за това как утре ще се види с Техьонг.

Защото когато нямаш някого, когото искаш, имаш някого, за когото сърцето ти не жадува.
Но понякога "грешният избор" е правилното нещо.
❤