𝘉𝘦𝘧𝘰𝘳𝘦 𝘸𝘦 𝘮𝘦𝘵 ꨄ︎ | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘

3.

Прибрах се вкъщи, дооста пийнал..
Не ме питайте как се прибрах.
Утре е събота, това е хубаво, ще изтрезнея на спокойствие.

- Оо зайко, прибра се най-накрая. Как мина?

- Оо я млъквай...

- Нее, пиян си нали?

- Майка ти е пияна.

- Кук.. Легни да си поспиш.

- И от кога някъв дето няма смелостта да застане пред мен и ми говори от мече, ще ми казва какво да правя? Освен това не искам да си имам работа с издирвани хакери. - след като казах това просто взех играчката и отворих прозореца към задния двор. - Сега ще почиваш в мир.

- Не, зайко, не го прави моля те, спирам да говоря наистина просто си легни.

- Късно, откачалко.

Изхвърлих това нещо, преоблякох се и си легнах.
Прекрасно. Няма странни неща около мен, които да ми говорят когато им падне.

Skip time~

На сутринта се събудих с ужасно главоболие, и не помня почти нищо от вчера.
Помня само как таксито ме остави и преди да пием какво си говорихме с Техьонг.

Едвам се изправих и влязох в кухнята. Ухаеше прекрасно, на палачинки. Погледнах към масата. Имаше чиния с палачинки, плодове, шоколад, чашка с вода и някакво хапче, и една бележка между всичко това.

Така...
Живея сам.
Няма как някой случайно да се е телепортирал и да е направил това.
Аз...
Аз съм изплашен. Не знам какво се случва. Просто се приближих и взех бележката.

Надявам се закуската да ти хареса, да размислиш и да си вземеш Кристофър от задния двор. Така де, мен от задния двор. Обичам те!

Гледах изплашено поне 5 минути. Тази откачалка се е намъкнала в дома ми! Не. Това не може да се случва...

Едвам стигнах до задния двор и взех мечето, след като спомените нахлуха в главата ми.

- Ей, тук ли си?

- Винаги за теб.

- Ти си напълно ненормален! С какво право ще идваш в дома ми? Ей така от нищото просто решаваш, влизаш и си мислиш, че ще ти се размине? Сега ще дам тъпата мечка на полицията. - тръгнах ядосано на вътре.

- Куки... Няма смисъл да го правиш, скъпи. Никой никога няма да успее да ме проследи. Вчера си оставил отключено, плюс това знаех, че няма да ти е добре тази сутрин. Наистина нищо не съм правел, освен закуската, не съм влизал в никоя друга стая дори в твоята.. Моля те не ми се сърди, няма да се повтори, извинявай зайко.

Думите му малко или много ме успокоиха. Да, не е правилно да влиза в дома ми, но някак си му вярвам.
Оставих играчката в стаята си без да кажа нищо. Просто отидох да закуся, изпих хапчето и се замислих какво да правя..