Summer love and one secret

ЧАСТ 50

Последните и думи ме объркаха доста.Видях как Сашо стисна ръцете си в юмруци и започна леко да трепка с нос.Да знам,колко нелепо звучи,но така той изразяваше чувството,наречено гняв!Хванах ръката му и го погледнах,като с поглед му казвах да се успокои.Сара ни изгледа злобно за последно,а след това си тръгна.

- Глупачка ! - чух да казва Сашо

- Какво!? - попитах го реторично

- Чу ме! - погледна ме доста хапливо

- Сашо тя не е виновна,че Мичел се държа ужасно! - вече му повиших тон

- Но какво право има тя,че да идва тук и да ме заплашва така?! - погледна ме изнервено

- По тази логика,какво право имаш ти,че да обиваш Мичел?!? - вървях по пътя на логиката....

Той ме изгледа презрително и изнервено и издаде звука ,,Ъъъъ!".Знаеше,че съм права,затова не каза нищо.

- Но аз няма да отида на глупавото погребение! - заинати се той

- Оо...ще отидеш,или ще те заведа там с каишка! - казах му

- Ъъъ,не няма! - продължаваше

- Ъъъ,да има! - какво да ви кажа...просто обичах да го дразня :Д

- МАРИЯ! - погледна ме с вече жълти очи,но не си мислете,че ми беше ядосан!Просто успях да го докарам до това положение.

- САШО! - продължавах да си играя с огъня

- Няма да дойда на тъпото погребение! - погледна ме за последно и се качи нагоре по стълбите

Аз го последвах.Вече беше в банята и чувах пусната вода.Упрях глава до врата и му казах:

- Сашо!Моля те!Знам,че мразиш Сара..мразеше и Мичел...но моля те,нека отидем на погребението!Не заради Сара,с заради мен!....Моля те! - постарах се да звуча жално,за да се съгласи

Чух,как дълбока въздишка се разнесе из цялата баня.Усещаше,че все още седях пред банята и очаквах отговорът му.

- ....Добре.... - каза тихо той

- Благодаря! - казах съвсем тихичко,усмихнах се леко и слязох надолу.

...................................................................................................

Дойде и денят на погребението.Личеше си,че Сашо отиваше на сила,но трябваше да отидем...Просто трябваше..Не се стараехме толкова в облеклото си!Облякохме се нормално,а аз си сложих само молив и вазелин за устни.Колкото да подчертая лицето си!Все пак отивахме в гората на погребение на див УлфБлъд,а не в града с някой циливизовани хора!Излязохме от входната врата и вече можех да усетя пулсът на Сашо,който кънтеше,като камбана в цялото му тяло.Хванах ръката му и прошепнах:

- Благодаря ти..Отново!

Той премигна продължително и въздиша дълбоко.Аз се усмихнах и му дадох знак да тръгваме.
Навлязохме в гората и усетих,че и аз се притесних доста!
Стигнахме до въпросното място.Беше пълно с диваци.По-неловко нямаше накъде....Всички ни гледаха,като от филм на ужасите.Бяха с жълти очи и ни ръмжаха.Минавахме бавно и накрая заехме местата си.Честно да си призная-нямахме никакви места!Просто застанахме на някъкво място и зачакахме.Беше гробна тишийна.След малко от някъде изникна Сара.След нея,два мъжки УлфБлъда,донесоха и тялото на Мичел.Държали са го от както Сашо го уби?!??Та той се беше вмерисал!Мухите го бяха накацали и ядяха плътта му.Беше ужасно!По безжичното му тяло,все още се виждаше засъхналата кръв и раните,нанесени от Сашо.Сара беше нахлупила някъква кожа от вълк по целия си гръб,включително и по главата.Изглеждаше нелепо!Не знам,как се сдържах и не избухнах в истеричен смях!Поставиха тялото върху един дънер и Сара започна да обикаля около него,като изричаше някъкви странни неща,които не разбирах.След малко спря.Очите и станаха жълти и започна да вие с цяло гърло.Другите направиха същото.Не знаехме какво правим,но и със Сашо започнахме да вием.След малко се огледахме и всички около нас бяха вълци.Само Сара и ние със Сашо седяхме в човешката си форма.Всички ни гледаха злобно и ни ръмжаха.Пришпорваха ни да се трансформираме.Направихме го!Всички наобиколихме трупа и отново започнахме да вием.После пак се върнахме по местата си.През цялото време си нямах и на идея,какво правим,но гледахме от другите.Върнахме се обратно в човешките си форми.Сара изрече силно:

- Донесете го!

И една жена (отново УлфБлъд),донесе някъква паница,или каквото беше там..Беше пълна с нещо зелено,което миришеше отвратително.Не стига,че си имахме и миризмата на мърша,ами сега и това!Сара пое купата и погледна към Сашо.

- Ела! - заповяда му

Той ме погледна,а аз му кимнах.Одстъпи бавно напред и се приближи до сестра ми.Какво предстоеше сега??

.........................................................................................

Горе☝️е колаж със снимки на Мими и Сашо!😊