Summer love and one secret

ЧАСТ 52

ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО

Беше 22:30.Сашо ме изведе на една поляна.През цялото време го питах ,,Какво става??".След малко спря и ме погледна в очите.

- Стоп! - изрече тихо той

- Сашо какво става?! - вече се изнервях

- Аз....отивам в затвора! - каза той

- КАКВО?!?! - извиках

- Ами.......аз.....аз не знам,колко дълго ще остана там! - наведе глава

- Но защо ще ходиш?!Колко е дълга присъдата ти?! - казах с лек,но напрегнат глас

- Ами....аз......Мими убих човек.. - изстреля го той,сякаш не беше нещо сериозно

- Защо... - дълбока въздишка излезе от устата ми

- Дълга история.... - отново наведе глава той

- А колко ще лежиш в затвора? - попитах го

- Не знам...Делото ще е другата седмица в Понеделник.Ще бъде в Лос Анджелис...където заминавам..Полетът ми е тази вечер в 24:30 - погледна ме някък си чисто в очите

- Искаш да ми кажеш,че заминаваш завинаги,така ли ?! - казах хладно

- НЕ!Не.....все някога ще се върна!Просто....не знам кога.. - погледна ме и ми се усмихна нежно и забелязах как няколко сълзи се стекоха от очите му

Не знаех какво да кажа.

- Н-но...ти ми каза,че никога няма да ме оставиш! - погледах го жално,като очите ми вече бяха пълни със сълзи

- И няма! - усмихна ми се отново той - Ще се върна! - прегърна ме

Вече сълзите се сипеха,като водопад от очите ми.Полижих глава на рамото му и го прегърнах много силно...Сякаш не исках да го пусна...Прегрътката ни продължи дълго и накрая той ме пусна,погледна ме за последно и пусна ръката ми..Болеше повече от всичко да гледам,как любовта на живота ми ме напуска...А по-лошото беше,че и той самият не знаеше за колко дълъг преиод от време.Паднах на земята и започнах да плача с всички сили.Вече буквално нямах никой...Защо?!Защо и Сашо ме остави?! Какво толкова сторих,че бог ме наказва така??!!Черната кръв беше по цялото ми тяло,но не обръщах внимание..Вече имаше ли смисъл ?!
След малко едно момче се приближи до мен и ми подаде ръка.Аз скрих ръцете си,за да не види черната кръв.

- Госпожице,какво се е случило??Нека ви помогна! - подаде ми ръка непознатият

- Добре съм! - нямах намерения да му споделям животът си!