Summer love and one secret

ЧАСТ 59

Започвам да мисля,че всичко това със Сашо беше грешка.Грешка заради която сега не мога да живея.Всеки ден мисълта,че може би няма да го видя никога повече,ме разкъсваше бавно и мъчително отвътре.Каквото и да казвах,колкото и да го мразех на думи...пак го обичах повече от всичко..Не мога да повярвам,че това беше краят.А уж краят винаги бил щастлив..Но това е живота... Ние не живеем в приказка, нито във филм..Аз съм силна и продължавм напред,нямам друг избор.

.......................................................................................

Пълнолунието наближаваше....този път нямах намерения да се трансформирам тук.Апартамента смърдеше на куче....Предполагам и хората са се усъмнили.Трябваше да се махна от тук.Без да мисля и умувам,излязох без да взимам абсолютно нищо и хукнах накъдето ми видят очите.Стигнах в една малка горичка,поогледах се и отново затичах напред.Сега инстинктът ме водеше.След малко излязох на някаква голяма зелена поляна.Беше тихо и спокойно.Чуваха се звуците на горските животни.Легнах по гръб и се отпуснах.От това имах нужда през последните 9 месеца.Чувството беше неуписуемо.Сякаш забравих за всички проблеми..Чувствах се,като у дома.Но това не продължи дълго.Знаех си,че е твърде хубаво,за да е истина.След малко чух воят на група вълци.Изправих се рязко и видях,че на хълма ме гледаха 5 вълка.Те започнаха да тичат срещу мен.Изправих се и се опитах да запазя спокойствие.Чак сега усъзнах,че съм навлязла в чужда територия.И те бяха УлфБлъди.Обградиха ме и започнаха да ръмжат.Гледах изплашено и,за да се защитя,изръмжах и аз.Очите ми станаха жълти,а вените ми излязоха.Изръмжах още веднъж,от което вълците се отдръпнаха изплашено назад,но после отново приближиха до мен.След малко и те придобиха човешка форма.Гледаха ме и отново ми ръмжаха.

- Какво търсиш на нашата територия? - изръмжа ми най-големия,вероятно водача

- Бягам! - казах му

- И от какво бягаш? - продължаваше да ми се зъби

- От хората! - казах и огледах всички,които ме бяха обиколили

- Та ти си на половина човек! - каза той и се приближи до мен

- И вие сте като мен! - оправдавах се

- Не сме като теб!Ние не живеем сред хора,в къщи и не ядем купена храна! - отново ми изръмжа,а аз останах в мълчание

Те продължаваха да ми ръмжат,докато накрая не станаха отново вълци.Предстоеше бой.Усетих,че щяха да ме нападнат,затова и аз станах вълк.Един се нахвърли върху мен и ме избута настрана.Паднах,но веднага станах.Тогава дойдоха и другите.Отново ме оградиха и бях в къпан.Казах си,че тук ми е краят.Тогава от някъде дойде друг вълк.Той застана пред мен и изгони всички вълци,които имаха намерение да ме направят на закуска.Това беше той.Дали се досетихте вече кой е?...Сашо.След малко отново станахме хора.Той ме погледна и ме попита:

- Добре ли си?

- Добре съм... - казах и го погледнах

- Пълнолунието е след 3 дни...Това дразни дивите УлфБлъди и не бива да ги дразниш! - обясни ми

- Недей да ми даваш акъл! - веднага се заядох и тръгнах нанякъде

- Къде отиваш сега ? - настигна ме

- Пука ли ти?! - отново се заядох

- Да!Мога да ти помогна!Няма да оцелееш сама в дивата природа! - започна да се прави на експерт

- Ооо ти живееш тук от няколко месеца и вече си специалист,така ли?! - казах му подигравателно

- Достатъчно,колкото да оцелея! - продължаваше да върви до мен

- Какво искаш от мен ? - спрях и го погледнах

- Да ти помогна. - каза спокойно той

- Не ми трябва помощ,най-вече твоята! - заинатих се

- МАГАРЕ! - извика ми

- Какво каза? - обърнах се и го погледнах с погледа ,,Я пак!"

- Инатиш се като магаре! - повтори

- Да,инатя се!Ти лъжеш,като циганин,но да съм казала нещо?! - казах му в лицето и пак продължих

- Магаре! - продължаваше

- Кон! - отвръщах му

- Овен! - каза ми

- Свиня! - отвърнах му с което приключихме глупавия спор

- И между другото си станала много бавна! - предизвика ме на състезание

- Мислиш ли? - казах му заплашително

- Ще пробваш ли? - усмихна и се и в миг започнахме надпреварата

.............................................................................................

Какво мислите за новата корица и промяната на заглавието на разказа?Опитах се да вкарам и малко добро настроение в тази глава,когато Мими и Сашо се убиждаха.Съжалявам,че песента горе е чалга (ако зареди),но мисля,че се връзва със ситуацията на Мими и Сашо.Просто не намерих по-подходяща.Все пак се надявам главата да ви е харесала! :)