Започвам да мисля,че всичко това със Сашо беше грешка.Грешка заради която сега не мога да живея.Всеки ден мисълта,че може би няма да го видя никога повече,ме разкъсваше бавно и мъчително отвътре.Каквото и да казвах,колкото и да го мразех на думи...пак го обичах повече от всичко..Не мога да повярвам,че това беше краят.А уж краят винаги бил щастлив..Но това е живота... Ние не живеем в приказка, нито във филм..Аз съм силна и продължавм напред,нямам друг избор.
.......................................................................................
Пълнолунието наближаваше....този път нямах намерения да се трансформирам тук.Апартамента смърдеше на куче....Предполагам и хората са се усъмнили.Трябваше да се махна от тук.Без да мисля и умувам,излязох без да взимам абсолютно нищо и хукнах накъдето ми видят очите.Стигнах в една малка горичка,поогледах се и отново затичах напред.Сега инстинктът ме водеше.След малко излязох на някаква голяма зелена поляна.Беше тихо и спокойно.Чуваха се звуците на горските животни.Легнах по гръб и се отпуснах.От това имах нужда през последните 9 месеца.Чувството беше неуписуемо.Сякаш забравих за всички проблеми..Чувствах се,като у дома.Но това не продължи дълго.Знаех си,че е твърде хубаво,за да е истина.След малко чух воят на група вълци.Изправих се рязко и видях,че на хълма ме гледаха 5 вълка.Те започнаха да тичат срещу мен.Изправих се и се опитах да запазя спокойствие.Чак сега усъзнах,че съм навлязла в чужда територия.И те бяха УлфБлъди.Обградиха ме и започнаха да ръмжат.Гледах изплашено и,за да се защитя,изръмжах и аз.Очите ми станаха жълти,а вените ми излязоха.Изръмжах още веднъж,от което вълците се отдръпнаха изплашено назад,но после отново приближиха до мен.След малко и те придобиха човешка форма.Гледаха ме и отново ми ръмжаха.
- Какво търсиш на нашата територия? - изръмжа ми най-големия,вероятно водача
- Бягам! - казах му
- И от какво бягаш? - продължаваше да ми се зъби
- От хората! - казах и огледах всички,които ме бяха обиколили
- Та ти си на половина човек! - каза той и се приближи до мен
- И вие сте като мен! - оправдавах се
- Не сме като теб!Ние не живеем сред хора,в къщи и не ядем купена храна! - отново ми изръмжа,а аз останах в мълчание
Те продължаваха да ми ръмжат,докато накрая не станаха отново вълци.Предстоеше бой.Усетих,че щяха да ме нападнат,затова и аз станах вълк.Един се нахвърли върху мен и ме избута настрана.Паднах,но веднага станах.Тогава дойдоха и другите.Отново ме оградиха и бях в къпан.Казах си,че тук ми е краят.Тогава от някъде дойде друг вълк.Той застана пред мен и изгони всички вълци,които имаха намерение да ме направят на закуска.Това беше той.Дали се досетихте вече кой е?...Сашо.След малко отново станахме хора.Той ме погледна и ме попита:
- Добре ли си?
- Добре съм... - казах и го погледнах
- Пълнолунието е след 3 дни...Това дразни дивите УлфБлъди и не бива да ги дразниш! - обясни ми
- Недей да ми даваш акъл! - веднага се заядох и тръгнах нанякъде
- Къде отиваш сега ? - настигна ме
- Пука ли ти?! - отново се заядох
- Да!Мога да ти помогна!Няма да оцелееш сама в дивата природа! - започна да се прави на експерт
- Ооо ти живееш тук от няколко месеца и вече си специалист,така ли?! - казах му подигравателно
- Достатъчно,колкото да оцелея! - продължаваше да върви до мен
- Какво искаш от мен ? - спрях и го погледнах
- Да ти помогна. - каза спокойно той
- Не ми трябва помощ,най-вече твоята! - заинатих се
- МАГАРЕ! - извика ми
- Какво каза? - обърнах се и го погледнах с погледа ,,Я пак!"
- Инатиш се като магаре! - повтори
- Да,инатя се!Ти лъжеш,като циганин,но да съм казала нещо?! - казах му в лицето и пак продължих
- Магаре! - продължаваше
- Кон! - отвръщах му
- Овен! - каза ми
- Свиня! - отвърнах му с което приключихме глупавия спор
- И между другото си станала много бавна! - предизвика ме на състезание
- Мислиш ли? - казах му заплашително
- Ще пробваш ли? - усмихна и се и в миг започнахме надпреварата
.............................................................................................
Какво мислите за новата корица и промяната на заглавието на разказа?Опитах се да вкарам и малко добро настроение в тази глава,когато Мими и Сашо се убиждаха.Съжалявам,че песента горе е чалга (ако зареди),но мисля,че се връзва със ситуацията на Мими и Сашо.Просто не намерих по-подходяща.Все пак се надявам главата да ви е харесала! :)
VOCÊ ESTÁ LENDO
Summer love and one secret
RomanceМими и Сашо са най-обикновенни тинейджъри....мм,но не съвсем.След 18 години пазене на тайната,която ще промени целия им живот,родителите на Мими се престрашават да и кажат.Тогава целия им свят се преобръща.А дали положително или отрицателно,ще разбе...