Summer love and one secret

ЧАСТ 48

Тичахме дълго и накрая спряхме задъхани.Продължихме ходейки.Поне,докато не спрях рязко и не изохках.

- Какво ??? - попита ме Сашо и се приближи до мен

- Гърбът ми..! - свих се на кълбо от болка

Той вдигна блузата ми и сложи ръката си на устата.

- Мими...имаш много синя подутина на гърба си! - каза ми

- От Сара е! - изправих се аз,защото болката беше поспряла

- Когато те удари ли?? - попита ме

- Да! - потвърдих

- А с какво те удари?? - малко прекаляваше

- Не знам...май с ръка! - повдигнах рамене

- С ръка?!? - очуди се той

- Да,с ръка! - погледнах го

- Н-но Мими..тази синина,просто не е възможно да е направена от ръка! - добре де...МНОГО ДРАМАТИЗИРАШЕ

- Ами,ако е била на половина вълк...може! - "обясних му"

С тези си думи,сложих край на разговора.Забелязах,че Сашо беше притеснен за мен,затова отново отворих тази тема и казах:

- Освен това,утре на пълнолунието ще ми мине!

Не получих отговор.Сашо стоеше вцепенен и ми посочи с ръка нещо зад мен.

- Какво? - не разбирах аз и се обърнах

Спрях така,както бях.Пред нас седяха група от вълци.Но не бяха УлфБлъди!Бяха си истински вълци!Със Сашо се спогледахме и без думи си дадохме знак,да се опитаме да успокоим вълците.Все пак и ние бяхме на половина,като тях!Приближихме се бавно и ги погледнахме.Те ни ръмжаха заплашително и накрая един се пробва да скочи върху мен,но бях бърза и се отдръпнах.Очите ми станаха жълти им изръмжах и аз.Показах им,че аз съм шефът тук,но нямаше голям ефект.Те продължаваха да ни ръмжат и след малко и ние със Сашо придобихме вълча форма.Ръмжахме на вълците и въпреки,че те бяха пет,а ние двама,ги изплашихме и те избягаха.Върнахме човешките си форми и погледнах Сашо.Той се усмихна,а аз му отвърнах.

- Мими!Изплашихме истински вълци! - възгордя се той

- Не ги изплашихме,а просто видяха,че няма толкова лесно да им отстъпим територията си! - поправих го аз

- Добре де! - каза ми и продължи да тича

Аз само поклатих игриво глава,усмихнах се и го настигнах.До сега не бяхме тичали толкова много!Дори не знаехме,че изобщо можем!Тичахме,колкото тичахме...и накрая се прибрахме.

С утрото настъпва и новият ден.А именно деня,в който със Сашо отново щяхме за една нощ да бъдем вълци!Да,пълнолунието!Въпреки,че щеше да ни е стотната по ред трансформация,не можехме да си намерим място.Бяхме толкова притеснени...

Не можем да спрем времето и ето,че слънцето вече се скриваше,за да даде път на луната.Пълната луна ще се качи на небосклона,в 19:00.Беше 18:57,така че със Сашо вече бяхме на хълма.Погледнахме се за последно в човешка форма,а след това станахме вълци.Започнахме да вием срещу луната,но някой ни отговори.Това беше странно!Спогледахме се и тръгнахме по воят,за да стигнем до другия УлфБлъд,или вълк.Успяхме да стигнем до целта,но това което видяхме ни накара да смръзим кръвта си.Май щеше да се разрази страшна бурия...