ЧАСТ 16

446 22 0
                                    

Искаше и се отново да умре,но този път наистина.Но нямаше да постъпва,като най-слабохарактерният човек.Тя се изправи,избърса сълзите си и отиде в банята.Докато топлата вода бавно се стичаше по тялото и,тя размишляваше всичко случващо се около нея.Така времето минаваше и беше станало 14:55.
След като излезе от банята,Мими се облече и излезе,макар и да нямаше никакво желание.
Сега ще се учуди те от действието на момичето,но тя се обади на Сашо.Естествено,той вдигна с голяма радост и единственото нещо,което чу беше ,,След половин час ела в кафето".Дори не можа да каже ,,ало" и се затвори.
След половин час,както бе оговорено,Сашо седеше на една маса и чакаше с голямо нетърпение.Нищо,че беше подранил с 1 час...

-Подранил си..Защо??! - М

-Ами нямах търпение да те видя..иии... - С

-Не,не....БЕЗ ТРОГАТЕЛНИ РЕЧИ! - прекъсна го Мими доста негативно - Тук си не,за да се сдобряваме,а за да ми върнеш ключовете от къщата!

-КАКВО?!??!Мими..Ние сме създадени един за друг..Преживяхме толкова много...просто трябва да се сдобрим..

Изричайки тези последни думи,момчето хвана Мими за ръцете,така сякаш нямаше да я пусне цял живот.Въпреки романтичният момент,момичето се отдръпна толкова рязко,че направи лек вятър.Взе ключовете и си тръгна.
Сашо посетя малко на място,след което стана и си тръгна.Нямаше намерения да се прибира,затова се разходи из парка,за да обмисли нещата.На свой ред,Мими лежеше в огромната спалня и тихичко подсмърчаше...

Извинете ме,че тази глава е толкова КРАТКА,но реших,че това е идеалното място за палзиране на исторята.😊

Summer love and one secretOù les histoires vivent. Découvrez maintenant