Summer love and one secret

ЧАСТ 18

Докато Мими тичаше до мястото,на което се оговориха със Сашо,тя наистина усети,как стана едно цяло с природата..Успя да усети вятъра в косите си,почвата под краката си...Когато стигна при Сашо и вече му беше обяснил всичко,последва въпросът:

-Е...?Ще се сдобрим ли??? - С
-Ами...не знам...Може би да,НО само заради общото помежду ни!Защото УлфБлъдите трябва да се подкрепят.Освен това сме една глутница! - каза доста учтиво Мими с усмивка на лицето си
-НЕ!!Не искам да станем отново гаджета само,защото сме ня'кви смахнати същества....А защото се обичаме..И знам,че и ти ме обичаш! - отвърна и доста смело момчето
-Ние не сме смахнати същества... - скара му се Мими - и ние сме хора....които отвреме на време се превръщат във вълци.

След това изречение,момичето нямаше как да не се засмее на себе си,защото това,което каза беше супер тъпо.

-Все ми е тая какво сме!!Искам просто да се съберем! - продължаваше да опорства Сашо

След това Мими се изчерви,усмихна се леко,като наведе главата си и леко погледна момчето.Без да мисли много,той в целуна.Не след дълго можемхме да видим обичайното в една любовна история-целувки между момче и момиче.

-Дооббреее..... - съгласи се най-накрая Мими - Но това е последният ти шанс!Издъниш ли се пак-КРАЙ!!
-ОБЕЩАВАМ - каза доста убедително Сашо - А сега ми разясни по точно за тези УлфБъди..
-Нали ти казах....Ако видиш вените по ръцете си и врата,ако усетиш,че променяш цвета на очите си...се успокой или просто се скрий някъде,зщото ако не можеш да се овладееш...ще последва трансформация! - М

.......................................................

След като всичко беше изяснено,двамата младежи тичаха из гората.Това беше най-хубавия и реален момент в живота им..Досега не бяха изпитвали подобно чувство...

След това отидоха до най-близкото кафе и там седнаха,за да починат.

-Това е невероятно! - удивляваше се Сашо,докато Мими само се усмихваше - Това е стахотно,ние имаме толкова яки способности...!!
-Не забравяй,че това е тайна и трябва и да си остане! - веднага се включи в мислите на момчето.
-Мими помисли какво можеем!! - и в този миг той наостри ушите си до масата, на която седяха най-голямите гадняри в гимназята.
-НЕ!! - извика силно Мини и стана рязко от масата

Сашо тръгна след нея и като я настигна започна да и се извинява.

-НЕ!! - продължаваше момичето - Не може да злоупотребявал с това!! - и продължи да крачи напред
-Добре няма да го правя повече!Просто това е супер яко и ме е страх,че всеки момент ще се събудя и няма да повторя това невероятно нещо никога повече! - оправда се момчето
-Но не е сън....И трябва да престанеш да се перчиш,защото тръгнеш ли надолу..няма да свлечеш и мен!! - каза яростно Мими и в този момент черните вени изпъкнаха по ръцете и - ЕТО!ТОВА СЪН ЛИ Е??!! - продължи да крещи Мими и заби ръцете си в лицето на момчето,след което крастоса ръце,за да се оспокои и тръгна напред.

На другият ден,Мими се доближи до Сашо,за да му се извини за вчера,а той се извини също.Но пълнолунието беше други ден и те бяха страшно притеснени...Нямаха идея,какво ще се случи с тях.