Summer love and one secret

ЧАСТ 42

.......................................................................................

На сутринта се звънна на вратата.Аз станах и отворих.Там беше пресата.Сега ли намериха да ме снимат?!Не сресана,по пижама и не измита?!!?Толкова беше унизилтелно.Когато отворих,всички ме изгледаха странно,защото очевидно,нямах нищо общо с вчерашната си визия.Сигурно ще попитате ,,Ами косата,нали ти я боядиса??".Да,боядисах я,но с онези спрейчета и сложих екстеншъни.Като се прибрах се изкъпах и отново бях старата Мими.Сега нямах грим,нито екстеншъни.Изгледах хората с камерите и микрофоните въпросително,а те казаха:

- Сгрешили сме адреса.Извинете!

Аз им затръшнах вратата и седнах на дивана,за да обмисля нещата.Какво толкова беше станало,че чак пресата дойде ??А и как бяха открили къде живея?След малко слезе Сашо и ме видя,как седя на дивана и мисля нещо.

- Какво става?Кой беше тук? - явно не беше чул шумът

- Пресата,ето кой! - изправих се нервно аз и повиших нотките в гласа си

- Пресата?!?? - разтревожи се и той

- Ти глух ли си? - спрях на място,защото крачех нервно насам-натам и се заядох с него

- Добре,може да не си го изкарваш на мен!Ти си си виновна!Казах ти,че не знаеш какво вършиш,но кой ли може да излезе на глава с теб! - знаех,че е прав,но не исках да му го показвам

- Добре,знам! - не можех да избягам от истината

- Тогава спри да се заяждаш с мен! - той направи физиономията ,,Тогава?!",а аз само изцъках и кимнах

- Какво ще правим? - продължавах да крача нервно - За такова нещо да дойде пресата..!Просто кучетата се стичаха към мен!Всеки ден виждам хора и деца,след които вървят по две,три кучета!

- Да,но две-три е различно от няколко стотици!И то всички едновременно!Не се вижда всеки ден,човек,който да привлече над сто кучета към себе си! - отново беше прав,знаех го

- А какво ще правим?Тези новини ще стигнат до ушите и на онази луда учена и всичко ще започне отначало! - и със завързани очи,човек можеше да разбере,колко съм напрегната.Просто се усещаше в гласа ми

Той ми отвърна само,като вдигна рамене.Тоест ми каза,че не знае.Чувствах,как всеки момент ще гръмна.След малко черната кръв,започна да облива кръвта по вените ми.Със Сашо се спогледахме,но все още никой не се усмелявале да наруши тишийната,обгърнала всекидневната.Не исках да бъда аз,затова продължих да обикалям.Тръпки пълзяха по цялото ми тяло.Но изведнъж се спрях,усмихнах се и казах: