Summer love and one secret

ЧАСТ 32

Скоро вълчата захапка се появи и върху лицето на Сашо,а черната кръв започна да пълзи по врата и лицето му.Не по-различно изглеждаше и Мими.Тогава се чу,че врата беше полу разбита и за части от минутата,Сашо скочи и зави Мими,цялата с чаршафите и завивките.В този момент врата се отвори рязко и шумно и доктора връхлетя ядосан с още няколко мъже.

- Абе,ей момче?!Ти кво си позволяваш бе?! - каза тихо и хладно,доктора,но звучеше заплашително
- Съжалявам,но тя има... - С
- Не ме е грижа!Вън от болницата! - прекъсна го,лекарят

Сашо се зарадва,че го прекъсна така нагло,защото си нямаше и най-малка представа,какво щеше да каже и измисли.Когато доктора се приближи до купчината чаршафи,под която беше Мими,Сашо се опита да го спре,но безуспешно.След,като докторът дръпна завивките,той видя Мими,която си беше съвсем нормална.Той я гледаше въпросително,а Сашо седеше с физиономията ,,Ох,олекна ми..".
Естествено,след като всичко се върна към нормалния си вид,Сашо беше изгонен от болницата,а Мими бе изписана.И без това нямаше големи наранявания по тялото от падането по стълбите,а и със Сашо бяха причинили достатъчни щети,които разбира се платиха.

- Беше на косъм! - С
- Да.... - каза,като 7-годишна,Мими като отново започна да плаче
- Мими?? - попита загрижено момчето - Пак плачеш за бебето,нали...и мен ме боли,но трябва да продължим напред,а и освен това ние сме млади...едва на 18 сме,а другия месец ставаме на 19..ще имаме още деца!
- Но не е в това проблема..Плача,не защото няма да имаме повече деца,напротив знам,че ще имаме,но детето ни умря....това е всичко.Не е човешко да има майка,която да не плаче за смъртта на собственото си дете!

Каза тя и отново заплака.Сашо я прегърна и седнаха в близкото кафе.Там те говореха много и накрая и двамата успяха някак си да приемат съдбата си.След това си взеха бяло вино,вредна храна,като чипсове,снаксове и т.н ..
След,като се прибраха вкъщи, с цел да разсея приятелката си,Сашо пусна и музика.Но може би това не беше най-доброто решение....След малко,след четвъртата или петата чаша вино,Мими се напи и започна да говори глупости.И Сашо беше подпийнал повечко,но се контролираше.Докато танцуваха и похапваха чипс,изведнъж Мими залитна и падна в ръцете на Сашо.Той се вгледа в очите и,както и тя в неговите.Все още не отделяйки погледи,той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.Мисля,че не е нужно да казвам,какво се случи после.Само ще спомена,че по време на всичко това,което ставаше на леглото,сърцата им препускаха и черната кръв обливаше тялото им от вълнение и удоволствие.
На сутринта,когато се събудиха,и двамата ги болеше адски много глава.Това беше,защото вече бяха трезвени.Станаха и пиха някъкво хапче за глава.

- Ъмм...помниш ли какво стана вчера,защото аз не.... - М
- Ъъ..да! - С
..................................................................................

- Ее..ще ми кажеш ли,какво стана?? - наруши тишийната Мими
- Аамии...защо според теб завивките са толкова свлечени и измачкани?? - С
- Стига бе...сериозно ли??? - появи се широка усмивка на лицето на Мими
- Да,защо си толкова щастлива?? - попита Сашо,като си сипваше сок от стъклената кана на масата
- Значи може да съм бременна отново!! - каза викайки щастливо,момичето

Тя се хвърли в прегрътките на Сашо и го целуна,като започна да танцува по средата на хола.Сашо седеше и я гледаше странно,дори някък уплашено,но нямаше как и той да не празнува,като Мими е толкова щастлива,след всичко,което преживя...А и освен това можеше отново да има шанса да стане баща.