Perfect poison\Перфектна отрова

2. " Ако короната не е моя,няма да бъде ничия"

Ксения
13 години по-късно
Френската Ривиера, Франция

Слънцето печеше жарко,синьо-зелената морска вода галеше тялото ми,лекия бриз прочистваше ума ми. Картините се лееха в ума,спомените нахлуваха неканено и имах нужда от почивка. Поне за няколко дни. Исках да си почина от кръвта,смъртта,мръсните пари,наркотиците.Исках да остана тук,под водата завинаги. Да не се налага да се връщам в Петербург. Исках само да малко спокойствие.

Излязох на повърхноста и пригладих мократа си абаносова коса. Огледах се наоколо видях наблидаващия ме Павел държащ хмела в ръка. Заплувах към него и той побърза да се ме закърне с кърпа и ме погали устните ми с неговите.

Босите ми крака закрачиха по парещия пясък и побързах да се опъна на шезлонга. Поставих слънчевите си очила на Армани и се погрижих за златистия си загар.

- Доста време прекара във водата.-дрезгавия глас на Павел достигна до мен.

- Да водата е чиста,приятна,не много топла,но не и студена.-отвърнах и погледнах към кестенявия мъж срещу мен. Изваяното му тяло бе потъмняло и бе продобило онзи примамващ шоколадов цвят. Пъстрите му очи се шареха срещу мен,а от светло кестенявата му коса падаха капки вода.

- Кога смяташ да се прибираме?

- Мммм..-провлачих.-След обед?

- Не Ксения. Говорех за Русия. Кога мислиш да се приберем?-каза и впери очи в мен.

- Не знам. И не ме занимавай. Искам почивка. Не искам дори да се сещам за проклетия Петербург.

- Да си почиваш вече цял месец. Имаме сделки,пари,стока която те чака. Ще закъсаме,не знам дали го осъзнаваш.

- И какво от това. И без това проклетия старец Радинович винаги ще е най-отгоре.-изъсках.-Короната е на неговата глава. Не на моята. И знаеш ли защо? Защото той държи шибаната Москва.

- И все пак трябва да се изкрамваме. Не можем просто да зарежем всичко.-дойде до мен и ме прегърна и аз се сгуших в него.- Знам че искаш да владееш подземния свят на Русия,но не толкова лесно. Някой ден короната ще е твоя обещавам ти.-целуна ме по челото и аз се усмихнах леко.

•••

Слагах златните си обеци и се оглеждах на голямото огледало в банята. Тънката,сатенена рокля се спускаше тясно по тялото ми. Косата ми бе вдигната на висок кок,лицето ми бе очертано с контур,очите опушени,а устните бяха покрити с червено матово червило.