Тя е дъщеря на най-добрия сериен убиец. Израснала в студовете на Якутск, в момента тя е кралицата на Петербурската мафия.
Той е нейната мишена. Врагът пречещ й да бъде кралицата на цялата Италияска мафия.
Една нощ. И един нож опрян в гърлото.
Езиците ни играеха горещ танц,горещ и опасен танц,танц който не биваше изобщо да играят. И все пак я целувах,целувах тази сочни и плътни червени устни като за последно. Имаше нещо в тази жена,което толкова ме привличаше. Беше като богиня,огнена богиня привличаща всеки мъж. Тъмните къдрици падаха на раменете ми,тихи стонове излизаха от нея и се притискаше все повече в мен. Мамка му колко я исках.
Знаех много добре че да спиш с врага не е оферта. Но не можех да и устоя. Беше сладка,беше сочна,беше истинска мечта. Сякаш ми беше направила магия и с всеки изминал ден аз я исках все по-силно. Имаше нещо специално в лешниковите й очи,тъмни и мрачни,но толкова огнени и красиви. Устните й имаха вкус на череши и вино,бяха меки и сочни,езика и нежен беше шибано перфектна. Ръцете ми се спуснаха по тънката й талия и я придърпах към себе си исках всичко от нея. Бях като хищник искащ още от плячката си. Ръцете и бяха около тила ми и притискаше устни в мойте,а мойте ръце вече бяха върху мекото и дупе. Беше като богиня,изваяна в древна Гърция. Устните и се отделиха бавно от мойте и впери тъмните си обсидиани в мен.
- Как дела кролик ?Почему ты так смотришь на меня? - попитах и видях как леко се напрегна. ( Какво има зайче? Защо ме гледаш така?
- Не съм ти никакво зайче. Как да те гледам? Гледам те нормално.-скръсти ръце сърдите и нацупи устни.
- Така ли кролик? Сигурна ли си? -повдигнах брадичката и' и забих очите си в нейните. - Нима нямаш нищо към мен кролик. -засмях се на вече червените и' бузки.
- Това е грешка Руслан и ти го знаеш.
- Знам че е грешка Ксения. Но аз съм такъв не мисля за грешките, а за удоволстивието което ще ми донесат.
- Какво удоволствие Руслане. Това е една заблуда. Аз имам Павел и нямам нужда от теб. -просъска срещу мен.
- Ти не обичаш Павел. Никога не си.-отговорих с твърд и студен тон.
- Напротив.-извика. -Обичам го.
След тези думи просто се засмях и се приближих към нея,а тя не отстъпи назад. Хванах брадичката и' в забих очите си в красивото и' лице. Матова кожа,плътни червени устни,чипо носле,очи като обсидиан,високи скули и тъмни абоносови коси. - Защо ме лъжеш кролик? -тъкмо щеше да ми отговори и аз я прекъснах.- Не искам да чувам още лъжи. Обичаш Павел така ли? А защо не си проляла и една сълза за него,защо не се опита да избягаш,защо гледаш мен така Ксения,а него не. Ти ме го обичаш Ксения,ти искаш да го обичаш,но не можеш защото той не е правилния за теб.
- А тогава кой е правилния за мен?- попита и една сълза се стече от окото и' разбивайки ми сърцето ми.
- Аз съм кролик. Аз съм.-забих устни в нея,обхождайки цялата и' уста.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше сладка,беше мека,беше същинстки ангел. Меките и плътни устни се сливаха идеално с мойте, игривия и език се обвиваше заедно с моя,както змия обвива плячката си. Толкова истиска,толкова прекрасна и в същото време толкова грешна.
Кехлибарените и очи ме изгаряха,гледаше ме с толкава похливот,но виждах и друго не знам какво беше но го виждах. Вятърът похлушваше завесите,горете говореше заедно с него,а луната плестеше по-силно и от слънцето тази нощ,давайки ми гледака към красивото й лице.
Обвих ръце около тънката и талия,а нейните нежни и малки ръце се обвиха около тила ми и заби устните си още по-зраво към мойте. Устните ни бяха като залепени една за друга не можеха да се отделят и не искаха да го правят. Въздухът привършваше но ние не можехме да спрем,не и сега.
-Ще бъдеш ли тази вечер моя кролик?- попитах с натежал от възбуда глас. А тя постави ръце на бузите ми и тъмните луни се взираха в мен.
