Perfect poison\Перфектна отрова

10.Виждам го в тъмните ти очи

                                        Ксения

Гледах изваяния му корем,галех мусколистите му ръце. Облегнала глава на гърдите му не отделях очи от великолепното му тяло. Сякаш ме викаше,привличаше ме дяволски много. Знаех че това е грешка,знаех че не трябва,знаех че е предателства. Преспах с врага,човека когото бях решила да убия облада тялото ми по най-дяволския начин. Предадох Павел. Изневерих. Да факт е че нямах огромни и много силни чувства към него,но предателството си е предателство както и да го погледнеш. Наруших обещание,което бях дала на човек който държи на мен,който знае тайните ми, който е моята половинка.

И все пак не изпитвах огромна вина. Да глождаше ме отвътре и знаех колко грешно е всичко това и че трябва да бъде прекратено незабавно. Но не можех да му устоя,сякаш ми бе направил магия. Сякаш ме контролираше и притежаваше,което беше донякъде чак плашещо. Начина по който докосваше тялото ми,начина по който ме целуваше,начина по който проникваше в мен бяха като никога другаде. Беше бог,беше нещо което никога не бях изпитвала. Екзтаз,обиятие? Какво мамка му е всичко това? И все пак ето ме лежаща в прегръдките му,усещайки лекия вятър и влажната обстановка в стаята. Беше тъмно,но е и мрачно,защото той беше мрака.

- Не знам какво се случи.-тихия и твърд глас на Руслан достигна до мен. Повдигнах глава и се взрях в проклетото му красиво лице. Проклето да е,проклето да е! - Просто се случи.

- Това не е достатъчно оправдание Руслане. Осъзнаваш ли какво направихме?-забих очите си в неговите.

- Знам.-отвърна.- И не съжелявам.

- Аз пък съжалявам за тази грешка.-излъгах и тръгнах да ставам от леглото когато силна ръка обви китката ми попречвайки ми да стана.

- Лъжи Ксения,лъжи.-изцъка.

- Не лъжа Руслане. Това е ужасна грешка.-викнах срещу него.

- Може да е грешно,но не съжеляваш.-погледна ме с тъмните си черношоколадови очи,гъстите му мигли бяха като крила на пеперуда,а месистите му устни бяха подути...от мойте. - Не съжеляваш Ксения,знам го.-продължи.-ако съжаляваше нямаше да лежиш в прегръдките ми толкова дълго.-усмихна се луково.

Приближи се към мен и опря носа си на моя,парещия му дъх погали кожата ми и бързо настръхнах. Потърка леко носа си в моя и хищните му очи не отделяха поглед от моя. Абаносавата му коса бе потна,загладена на зад и мамка му той беше едно красиво копеле. Постави пръстите си под брадичката ми и заби поглед в мен.