8. Сладко отровен

131 6 0
                                    


Ксения

Гледах черните му очи,които сякаш ме поглъщаха. Впиха се в мен като стрели напоени с отрова. Отрова,която ме караше да чувствам неща,които попринцип не трябваше. Магнетичните му очи ме гледаха сякаш съм негова жертва,а аз не можех да откъсна поглед от плътните му червени устни. Той бе като забранения плод от библията. Исках го,но знаех че не трябва. Но дълбоко в себе си знаех,че все някой ден ще се отдам на греха.

Изваяното му лице бе истинска картина за мен. Можех да го гледам постоянно. Не знам кое бе най-омагьосващо в него. Черните обсидиани,месестите устни или дори лекия белег на носа му. Широки рамене,мусколистите ръце. Всичко в него бе перфектно,но отрова. Прекалено отровно,точно като за моя вкус.

Пръстите му се затегнаха около врата ми и погледа му бе забит в мен. Стискаше леко врата ми,но това не ме ядосваше. Напратив. Караше коленете ми да омекват. Едната му ръка се заби в скалпа ми и се заигра с косъмчетата. Опря носа си и на моя и можех да усетя парещия му дъх.

- Е,ще ми отговориш ли?-тлътния му мъжки глас направи стомаха ми на топка.

- Не ми влияеш по никакъв начин.-лъжа.

- Защо ли си мисля,че ако прокарам пръст по гащетата ти ,ще си готова и мокра за мен.-прошепна в ухото ми.

- Можеш само да си мечтаеш за това.-прошепнах.

- А кукло мойте желания винаги се сбъдват. Винаги аз командвам парада.

- Може би е крайно време някой да те научи че нямаш равен с мен.-играех си с него. Знаех че не трябва,но продължавах да ги правя.

- И какво ще ме превъзпиташ ли? Ще ме напляскаш?-засмя се.- Изкушен съм от мисълта,но честно казано аз съм доминант. Но мога теб да напляскам ако искаш.-намигна ми и аз го избутах от мен.

- Не ме е страх от тебе Руслане. Не искам дори да чувам гласа ти.

- Тогава защо все още говориш с мен?

- Защото ще умра от скука. Ти си единствения човек тук. За жалост.-скръстих ръце пред гърдите си.

- Не е така кролик*. Ти ме харесваш признай си.-обви ръце около раменете ми и аз се разпаднах под допира му. Кожата му гореше моята на огън. Мамка му какво прави този мъж с мен?!

- Остави ме на мира.-казах изплъзвайки се от хватката му и се качих в спалнята.

•••

Perfect poison\Перфектна отроваWhere stories live. Discover now