Perfect poison\Перфектна отрова

4. Смяна на местата

                                      Руслан

Студения метал бе опрян в гърлото ми. Усещах лекия му натиск и студения му допир. Както и парещия дъх на жената зад мен. Пръстите на едно й ръка държаха здраво рамото ми предизвиквайки някакво странно чувство в мен.

Обстановката бе нажежена. Толкова нажежена че можеше да се разреже с нож. Кръвта във вените ми бушуваше от ярост.
Истината е че не изпитвах страх. Не ми се случва за първи път. Все пак щом навлезеш и израснеш в такава среда с всичко се свиква. И отделно беше жена,млада при това и нямаше място за страх. Разбира се не игнорирах ножа опрян в гърлото си. Осъзнавах опасноста и трябваше да действам внимателно. Много.

Вятърът се усещаше от отворения прозорец,но на мен ми беше топло,нищо че спях само по боксерки. Жегата се бе настанила в кръвта ми,а аз мразех да ми топло.

- Кой те изпраща?-попитах монотонно.

-Никой сама дойдох.-нежния женски накара стомаха ми да се свие на топка.

- Значи си шпионин. Или трафикантка. О не най-вероятно си кучка на някой наркопласиор.

- Внимавай. Аз знам много за теб,но ти не знаеш нищо за мен.

- Нима. И как е твоето име красавице?

- Млъкни иначе си пътник. Аз задавам въпросите?

- И какво ще стане ако аз започна да ги задавам?-вирнах вежда.

- Това няма ка..- не успя да отговори след като ударих рамото й и тя не загуби равновесие за части от секундата. Бързо взех ножа от ръката и я съборих на земята. Попринцип съм твърдо против насилието на жени,но тук все пак говорим за живота ми.

Обърнах я по корем и сключих ръцете й. Вдигнах я и я метнах на леглото закопчавайки я с белезници. Да винаги си имам под ръка. Обърнах я с лице към мен и останах на място.

Тя беше толкова красива. Кожата й бе матова,цвят млечен карамел. Косата й бе един красив абанос,гъста,мека. Очите пронизващи,черни като гарван. Устните бяха алени,пухваки и исках да ги вкуся. Нослето чипо,гъсти мигли,перфектно оформени вежди. Мамка му защо тази красавица ме кара да я наранявам.

Тя ме гледаше злобно,сякаш бях избил семейството й. Но сякаш я познвах,сякаш я бях срещал и преди.

- Как се казваш?-попитах впивайки очите си в нейните.

- Не е твоя работа.-изсъска.- Хората ми ще дойдат и си пътник.