Perfect poison\Перфектна отрова

5. " Тук. В тази стая"

                                          Ксения

Вечерята беше неловка. Седяхме един срещу друг,без да обелваме и думичка. Нервно ровех в чинията с ориз и бях забила поглед в скута си. Не исках да поглеждам към него. И прината бе само една. И тя беше че той е изключително красив мъж,който лесно може да те омае. Затова предпочитам да седя и мълча.

Беше ми интересно обаче да науча повече за него. Защо за бога стария Радинович,го криеше толкова добре? Може би заради страха да не свърши като Николай. И мамка му защо ми беше така познат. Сякаш бях виждала тези черни очи и преди. Толкова познати,но и толкова непонятни в същото време.

Хубавото беше че той не подозираше нищо. Мисли че просто лесно е успял да победи едно невинно момиченце,но не така. Той си няма и грам представа какво го очаква.

- За какво мислиш?-дрезгавия му глас накара стомаха ми да се свие на топка. Ксения мамицата ти осъзнай се!

- За нищо.отговорих без дори да го поглеждам.

- Тъпо ти е че тъпия ти план не се получи?-вирна вежда към мен подигрвайки ми се.

- Не. Мислия за близките ми.-излъгах.

- Може би щеше да си с тях ако не беше толкова глупава.

- Не смей да ми говориш така. Не смей.-посочих с пръст към него и забих очите си в неговите.

- Мога да ти говоря както си искам. Не забравай че си в моя дом.

- Не ме интересува в чии дом съм. Няма да позволя някой да ме унижава.

- И защо? Какво ще направиш? Ще ми опреш нож отново в гърлото ми ли? Не можеш защото си страхливка.- кръвта във вените ми кипеше като котлет и не разбрах кога бях стигнала до него и го гледах право в очите.

- Не съм страхливка! Не знаеш нищо за мен Руслане. Мога да те съсипя.

- А може и аз да те съсипя първо. -мамка му мога да се закълна че виждах пламъци в маслиновите му очи.

- Но аз ще съм тази която ще те удоши в съня ти.-казах му и се усмихна самодоволно. Погледами се спусна към устните му. Толкова месести,толкова пухкави,толкова червени. Очите му ме изучаваха и можех да усетя тежкото ми дишане. Ръката му се премести на врата ми и ме придърпа към себе си. Парещия му дъх се разбиваше в кожата ми,докарвайки тръпки по цялото ми тяло. Челото му се облегна на моето и се гледахме в очите. Гледах онези орлово очи,който сякаш имаха някаква магия над мен. Брадата му леко гъделичкаше бузите ми,въздухът сякаш се беше изпарил между нас,стомаха ми беше на топка,усещах как пот избива по челото ми. Настръхнах когато ръцете му се настаниха на кръста ми се придърпа още по-близо до себе си. Устните му бяха точно до ухото ми и вече усещах как коленете ми омекват.