Perfect poison\Перфектна отрова

7. Наркотик

Ксения

Действаше ми,като наркотик. Спомените от миналия ден,пликаха в главата ми и не напускаха съзнанието ми. Пред очите ми все още беше гледката на перфектно изваяните му мусколи,силните ръце,изпъкналите вени,стегнатия гръб. Начина по който черната коса се залепяше по челото му и онези гарванови пера гледащи ме и имах чувството че ме горят. Знаех много добре,че не трябва да гледам на този начин на него. Аз трябваше да се оттърва от него и сега като съм негова заложница да изпитвам омраза към него.

Странното беше обаче че не изпитвах. Не го мразех,не исках да го удуша във всяка една секунда. Въздействаше ми по някакъв странен начин. Не го харесвах. Нямаше начин да го харесвам. Това щеше да промени плановете ми из основи. А си имам Павел. Павел на когото държах изключително много,който винаги е бил до мен,който не можех да предам...

И все пак Руслан имаше някакво странно въздействие над мен. Караше ме да се вглеждам в тъмните му очи и да забравя за всичко около мен. Караме стомаха ми да се свива на една странна,но в същото време и приятна топка. Тялото ми се поддаваше,но нормално. Колкото и да не исках да го призная той беше красив. Много красив. Начина по който релефите му се движеха,как плътните му устни ме викаха безгласно,парещите очи черни като въглен. Тези мека черна коса,която бе една голяма каша,каша която обаче ми харесваше.

Седях на дивана срещу камината пиеща чай и чудеща се какво ще стане с мен. Дали ще ме убием,дали ще ме върне или нещо друго? Мамка му дори не знам къде съм. Покрай мен е само една гора,лек студ и непознатост. Както и несигурност за утрешния ден. Три дни. Три дни от както съм тук,а вече не мога да побера мислите си в главата.

- Отивам да взема храна.-каза монотонно Руслан слизащ по стълбите. Носеше красива,перфектно изгладена бяла риза и светло сини дънки. И колкото и обикновенно да беше облеклото му,той изглеждаше чудесно.

- Може ли и аз да дойда? Имам нужда от някой неща.-погледнах го с ъгълчето на окото си. Той се замисли след което въздъхна и кимна.

Облякох якето си и нахлузих обувките и се запътих към черния джип. Наистина се изненадах когато отвори врата на колата като истниски джентълмен. Настних се на кожените седалки и леко потреперих заради студа в тялото си. Сгуших се в якета и леко се свих в опит да се стопля.