Perfect poison\Перфектна отрова

6. Няма да ме оставиш,нали?

Руслан

Гледах малкото й тяло,спящо спокойно до мен. Гъстата черна коса се бе разтлала по възглавницата,сочните червени устни бяха леко отворени,красивите й очи затворени. Матовата й кожа беше толкова мека на допир,като памук. Изваяното й тяло ме караше да я оглеждам,както хищник оглежда плячката си.

Беше факт че е красива. Красива и борбена. Което ми харесваше. И то много. Но тя е нещо като моя заложница сега. Все пак не съм забравил факта че опря нож в гърлото ми. И пак нещо не ми позволяваше да я нараня. Намираме се в гората,лесно можех да я убия и да дам трупа й на някое животно. Но не можех. Нещо ме спираше. Не знам дали е това че е изключително красива. Все пак съм мъж и красива жена лесно може да те омагьоса. Обаче не беше само това че красива. Някакво странно чувство се бе загнездило в мен. Сякаш тя бе различна,специална. Имам чувството че я познавам от много повече. Виждам нещо в тези очи,което не съм виждал никъде преди. Може би ако обстоятелствата бяха други бих искал връзка с нея,но кой по дяволите започва връзка с човекът посегнал на живота му. Не и аз. И колкото и да е красива аз няма да се поддам. Не и този път.

Връзките ме бяха научили,че любовта ранява и то много. Патил съм си от връзки и определено не искам да усещам болката на предателството отново. Да искам семейство,искам връзка но това едва ли че се случи. В момента съм на вълна неангажиращ секс. Защото колкото и да опитвам не се получава. Или си омръзваме или те ме използват заради парите ми. Или просто не сме един за друг.

Изправих се от леглото обличайки черната тениска на nike и се запътих към банята. Измих зъбите и лицето си и също загладих черната си коса назад с помоща на вода. Слязох по стълбите и запалих камината,като забелязах че дървата са на свършване. По късно ще ида на нацепя. Пуснах си кафе и видях замразените пърлижи,както мляко и няколко яйца и филий. Това ще стигне за днес. Телефона ми започна да звънни и името на сестра ми се появи на екрана.

- О сестра ми. Добро утро. -позравих отпивайки от кафето.

- Че видиш ти едно добро утро. Трябваше да си вкъщи още преди два дни. Къде си?

- Спокойно Наташинка. Дишай. Имам малко разбота за вършене. Скоро ще съм си в Москва.

- Надявам се,защо тате на мен ми опява. Все едно че аз мога да направя нещо.-навика ме.