Midly hatred

Chapter - 2 •• Don't touch me! ••

Събудих се от шибания дразнещ звук на алармата.Беше точно 7:00ч.Станах лениво от леглото и измих зъбите си.Взех си бърз сутрешен душ и обляках дрехите си за училище.

********

Разбира се,отново закъснявах и госпожата ме заплаши,че ще викне баща ми,за което и грам не ме интересуваше.Първия час мина по-бързо от колкото очаквах.Може би,защото през цялото време си човърках нещо в телефона и слушах музика.Госпожата забеляза това,но явно беше безсилна срещу мен,защото виждаше,че каквото и да ми каже не ми пукаше и за това просто си замълча.Харесва ми как влиая на учителите.Излязох през вратата и се сблъсках със същото къдраво момче от снощи.Той ме погледна злобно и сбръчка вежди.

Той: Внимавай малко!

Аз: Моля?Ти си този,който се блъсна в мен,глупако!

Той: Глупак ли ме нарече?

Аз: Оу не ме ли чу?Явно имаш сериозни проблеми със слуха.

Той: Ще си платиш!

Аз: Хаха стресна ме.Не се плаша от такива идиоти като теб.

Той се изнерви и ме блъсна в стената.Щом иска да си играем игрички.Добре,все пак за това са нужни двама.Избутах го от себе си и с коляното го ритнах в слабините.При което се сви и ми показа среден пръст.

Аз: Този среден пръст можеш да си го завреш отзад,но по-навътре.

Продължих пътя си и се усмихнах самодоволно.Всички,които бяха по коридора ме гледаха странно.Страхотно впечатление направих.Трябва да си знаят,че не трябва да се заяждат с мен иначе ще си понесат последствията.Следващ час имах физическо.Слязох на първия етаж където се намираше огромния физкултурен салон.Първо се отбих до съблекалните за да оставя чантата си и да си сложа клин,защото бях с дънки.До като се преобличах останалите се бяха втренчили в мен.Побързах и след като си сложих скапания клин излязох от съблекалнята,тряскайки вратата.Като влязох в салона имаше два класа.Единият - моя,а другият явно беше също на нашата възраст.Учителят ни строи и ни каза да направим три обиколки на салона.Нищо работа казах си,защото все пак аз тренирах всеки ден и бях в перфектна форма.По време на обиколките всички се влачеха все едно никога преди не са бягали.Чак сега видях,че и къдравият беше в онзи клас.Просто чудесно!Сега ще трябва цели четиредесет и пет минути да гледам шибаната му мутра.Той също ме забеляза и се усмихна самодоволно.След обиколките всички пъшкаха от умора.Къдравият беше насочил погледа си към деколтето ми.Облиза устните си и ме погледна с перверзен поглед.Проклинам се,че точно днес реших да си сложа потник.Подшушна нещо на човека до него и бях на сто процента сигурна,че говори за мен.Ъгх невероятно е това,че дори не знам името му,а вече го мразя.И като се сетя,че живее до нас просто ще повърна.Хубавата част на това обаче е,че той дори и не подозира,че живеем къща до къща.Едно русо момче със сини очи дойде при мен и ми се усмихна.

Той: Хей сладкишче!Аз съм Найл.Как е твоето име?

Мислих доста дали да го излъжа или да му кажа истинското си име.На края просто му казах истината,защото бях сигурна,че иначе нямаше да ме остави на мира.

Аз: Джесика.

Найл: Прекрасно име имаш Джеси!

Аз: Амм мерси.

Найл: Има нов ресторант в града искаш ли да отидем?

Аз: Защо си мислиш,че ще тръгна някъде с непознат?

Найл: Не разбирам защо отказаваш на всеки.Момчетата умират дори само да разговарят с теб,а ти ги подминаваш.

Аз: Може би защото не съм като останалите кучки тук,които биха им пуснали на секундата.

Найл: Но аз не мисля,че си такава като тях!Още от както си тук започнах да те харесвам и да си мисля,че не си като останалите момичета в училище.

Аз: Оф добре,но само една среща и нищо повече.Окей?

Найл: Навитак съм.

Отекчено го подминах и отидох при останалите от моя клас.Изобщо не желаех да излизам с непознати,но исках просто да го разкарам.Часът мина доста бавно,но най-после свърши и се измъкнах от шибания салон.Влязох в съблекалните и реших да си остана с клина,но исках да си сложа някоя тениска,защото не понасях перверзните погледи на всеки втори срещнат.Махнах потника ми и останах само по черния си сутиен.За щастие поне всички момичета бяха излезли и бях сама.Някой ме блъсна в стената неочаквано и сложи двете си ръце над главата ми.Това беше онова копеле.Прикрих гърдите си с потника и го ритнах в чатала,но този път още по-силно от предишния.На бързо навляках тениската ми и започнах да го налагам с юмруци в корема.Той се изправи и показвайки ми среден пръст отново ме избута в стената и се опита да премахне блузата ми.

Аз: Не ме докосвай!Нещастник!

Той: Но даваш на Найл?Нали?

Аз: Не естествено!Ти луд ли си?

Той: Не.Пък и никога не бих те докоснал освен ако не ме принудиш.

Аз: Аз да те принудя?Ти си този,който до сега се опитваше да махне тениската ми!

Той: Дори не знам името ти,а вече имаш репотация на курва.

Забих му силен шамар и излязох от съблекалнята.Всички отвън бяха допряли уши до вратата и се опитваха да подслушват сцената разиграваща се вътре.Стрелнах им по един злобен поглед и продължих пътя си.