Chapter - 20 •• I'm not your boyfriend,Jessica! ••

1K 74 5
                                    

Зейн влезе в стаята и избута Лиам от мен.Бутна го на земята и започна да го налага с юмруци.Аз стоях седнала на леглото,трепереща и взираща се в една точка.Погледнах към тях двамата и лицето на Лиам беше цялото в кръв.Изпадна в безсъзнание и Зейн стана от него.Седна при мен и ме зави с тънкото одеяло.Прегърна ме толкова топло и аз отвърнах на прегръдката му.Чак тогава сълзите от очите ми започнаха да падат една по една.Той погали гърба ми за успокоение и аз започнах да рева с глас.Отделих се от него и го погледнах.

Аз: Защо го направи?

Зейн: Кое?

Усмихна се,правейки се,че не разбира.

Аз: Защо ми помогна?

Зейн: Нали знаеш...Приятел в нужда се познава!

Погледна ме и се усмихна.Аз също го погледнах за секунди и отместих погледа си.

Аз: Миналия път не го направи.

Зейн: Съжалявам!

Повдигна брадичката ми за да засечем погледите си и ме изгледа жално.

Зейн: Наистина!

Усмихнах се почти незабележимо.

Зейн: Прощаваш ли ми?

Аз само кимнах в знак на съгласие.Той ме прегърна и ми каза да се оправя.Обърна се с гръб,а аз се облякох.Излязохме от стаята и слязохме долу при другите.Там нямаше почти никой бяха само малка групичка от тийнейджъри,които играеха на шише.Огледах се за Хари,но нямаше и следа от него.Защо изобщо ме интересува къде е?Той е един нещастник,незнаещ какво иска.Помолих Зейн да ме изведе от тук и той ме хвана за ръката.Излязохме отвън на въздух.

Зейн: Не си трезвена,нали?

Аз: Не съм.

Засмях се и той също.

Зейн: Искаш ли да те закарам у нас,защото е по-близо?

Аз: Окей,но да не решиш и ти да ме изнасилваш?

И двамата се засмяхме с глас на казаното от мен и продължихме да вървим към колата.

********

Със Зейн си говорехме цяла нощ.Смеехме се на собствените си простотии.Той беше легнал за малко при мен и ми разказваше поредния виц.Аз се смеех толкова силно,че имах чувството,че съседите му скоро ще започнат да тропат по вратата.Зейн всъщност наистина не е като Хари.Той е толкова мил в сравнение с него.Успя да ми оправи настроението за минути.Двамата се разпитвахме за живота на другия и сега той знае всичко за мен,както и аз за него.Станахме по-близки от колкото бяхме.Вече беше сутрин,но на мен много ми се спеше.Зейн излезе от стаята и ме остави да си почина.Легнах удобно и затворих очи.

Midly hatredDonde viven las historias. Descúbrelo ahora