Chapter - 27 •• Because I love you ••

659 38 3
                                    

Пътувахме към хижата.Зейн беше седнал отпред при учителя,а ние с Джес бяхме отзад и се натискахме.Не ни интересуваше,че не сме сами.И двамата жадувахме един за друг.

Зейн: Поне не го правете на публични места.

Отделих се от момичето си и видях,че сме спряли.Слязох от колата и взех Джесика на ръце.Всички все още спяха.Занесох я в стаята ми и я сложих на леглото.Легнах при нея и целунах нежно челото ѝ.Зейн влезе в стаята и остави багажа ѝ.Вече ще спи в нашата стая.Няма да позволя да е при онази пача.Тя беше умислена,а Зейн наблюдаваше действията ми.Стиснах леко дупето ѝ,а тя се изпищя все едно има пожар.Зейн се побърка от смях.Какво му е смешното?Добре де реакцията ѝ беше наистина смешна.Пръстите ѝ стиснаха бузите ми и ме целуна за секунди.Тази вечер ще бъде забавно.Представям си ни.Ние с Джесика пак ще се натискаме,а Зейн ще повръща от погнуса.

*ГТДЖ* (Гледна точка на Джесика)

Чувствам се много по-добре като съм тук.Лекарите ми казаха,че глезенът ми не е толкова засегнат,но ще нося гипса до довечера.Главата ми е сравнително по-добре от вчера.Вече не е превързана.Само ще трябва да пия хапчета,които да ми помагат,когато започне да ме боли.Станах от леглото и куцайки стигнах до банята.Наплисках лицето си и си оправих косата.Махнах бинта от ръката си и я намазах с един крем.След минути почувствах облекчение.Отворих вратата на банята и излязох.Хари беше само по боксерки.Усмихна ми се перверзно,а аз се приближих.Целунах го,а той леко се отърка в мен.Мръсник.Съблече блузата ми и бях само по сутиен и клин.Бавно и внимателно целуваше врата ми и слизаше надолу към края на сутиена ми,където имаше дантела.Захапа я леко,а аз се усмихнах.Изведнъж в стаята влезе Зейн.Изпищях се и се покрих с блузата на Хари,която беше на леглото.Зейн ни гледаше с ококорени очи.Какво за първи път ли вижда Хари с някое момиче да се натискат?Полуголи.Изведнъж ме напуши на смях и не можех да спра,а двамата ме гледаха неразбиращо.

********

Хари и Зейн останаха в хижата за да оправят нещата ми,а аз пътувах до болницата с един учител.Там махнаха гипса ми.Дори не съм сигурна дали това е гипс.Щом го носих за толкова кратко време сигурно е нещо друго.Няма значение,но ми помогна.Вече не усещам толкова силна болка и мога да го движа и да ходя без патерици.Дадоха ми някакъв мехлем,с който да го мажа всяка сутрин и тръгнахме.

Midly hatredOnde histórias criam vida. Descubra agora