Chapter - 14 •• The fight ••

1K 77 9
                                    

Едното момче дойде при мен и ми подаде ръка за да се здрависаме.Аз не я поех и той я отдръпна сякаш нищо не е станало.Повдигна брадичката ми и ме накара да го погледна,имаше кафяви очи.Изглеждаше някак загадъчен.

Той: Здравей,Джесика!Много съм слушал за теб.Ти си новото увлечение на Хари,нали?Аз съм Лиам.

Аз: От къде знаеш името ми?

Той: Все пак аз и Стайлс сме много близки приятели.Беше лесно да го разбера.

Посмихна ми се и се отдръпна от мен.Обърнах се към Зейн и го хванах за блузата.Прошепнах му в ухото,така че да ме чуе само той.

Аз: Защо,по дяволите ме доведе тук?

Зейн: Ще ти обясня утре.

Пуснах го и се махнах от него.Другото момче също се запъти към мен,но вече не ми беше до игрички и се обърнах,тръгвайки към пътя по който дойдохме със Зейн.Плановете ми не се осъществиха,защото момчето хвана китката ми.Ритнах го в топките и започнах да вървя по-бързо.Той се вбеси от действията ми и започна да тича след мен.

********

Тичах вече сигурно два километра,но онова копеле все още беше зад мен.Тъпака Зейн дори и не се замисли за мен.Видях,че къщата на Хари е по-близо от колкото моята и не исках да го правя,но бях уплашена до смърт.Почуках на вратата му няколко пъти,а онзи се приближаваше все повече.Почуках и звъннах още веднъж.Защо не отваря,мамка му?Момчето,което до преди малко ме гонеше вече беше на метър от мен.Усетих как горещи сълзи напираха да излязат от очите ми.Опитах се да ги задържа възможно най-дълго,но не успях и те намокриха кожата на лицето ми.Онзи се приближаваше все повече и повече към мен,когато вратата се отвори.Без дори и грам да мисля се хвърлих във прегръдките на Хари.Той обви ръцете си около мен и целуна косата ми.Затвори бързо вратата промърморвайки "Майната ти,Луи".Остави ме да седна на дивана и избърса сълзите ми.Не трябваше да ме вижда така.Аз съм силна и не трябва да плача.Кого залъгвам?Аз съм толкова слаба емоционално.Винаги съм се опитвала да бъда силна каквато беше майка ми.Тя винаги ми е казвала да не показвам слабостта си пред останалите.До сега се получаваше.До момента в който не срещнах Хари.Той ме накара да се чувствам истински пред него.

Хари: Добре ли си?Направи ли ти нещо?

Аз: Д-да д-добре съм.

Midly hatredDonde viven las historias. Descúbrelo ahora