Midly hatred

Chapter - 30 •• I think you're having fun ••

С Хари спахме на едно легло.Приятно е да си в прегръдките на любимия човек.Зейн не беше при нас.Всичко вече си е по старо му.

********

Оставаха около три дни до края на така наречената ни ексурзия.През нея се случиха какви ли не неща.Уау.Станах гадже с Хари,а след това щяхме да се разделим,изкълчих си глезена,главата ме боли при по-гели напрягания.Наистина уау.И това стана само за една седмица.

********

С Хари отидохме да си купим кафе от близката кафемашина.Седнахме на една дървена пейка,която беше близо до нея и аз запалих цигара.С Хари си говорихме и се смеехме.Толкова е сладък,когато се усмихне.Трапчинките му се появяват,следвани от белите му зъби.След като привърших с цигарата си,изхвърлих фаса и тръгнахме обратно.Хари ощипа дупето ми и изплезвайки ми се,тръгна да тича напред.Перверзник.Извъртях очи продължих да ходя бавно,а той все още тичаше леко пред мен.Когато малко се приближи аз неочаквано се качих на гърба му.Бях като коала.Буквално.Хари се изсмя на постъпката ми и сметна,че се държа като пет годишно.Да си призная,приятно е да ме носи.Стегнатите му ръце държаха краката ми.Колко съм досадна.Ами ако го боли кръста заради мен?

Аз: Тежа ли ти?

Хари: Ти шегуваш ли се с мен?

Аз: Мм не?

Прозвуча повече като въпрос,на който той се засмя.

Хари: Наистина ли си мислиш,че си тежка? Колко изобщо тежиш?

Аз: Много.

Хари: Пфф.Недей,че някой,който не те е виждал ще вземе да ти повярва.

Засмя ми се,а аз го ударих леко по главата.

********

Вечерта се събрахме аз,Хари,Зейн,Браян и Ноа.Хари не одобри идеята да поканим Браян и Ноа,но все пак успях да го убедя.По-рано със Зейн купихме всякакви вредни храни от близкото магазинче.Имахме и алкохол.Перфектната комбинация.Сипахме уиски в чаши за шотове и решихме да играем игра.Ще си задаваме въпроси, които ще са свързани с хората, които сме в стаята.По този начин ще разберем колко се познаваме един друг.Който не познае, ще пие шот.Започнахме от Хари.Аз трябваше да питам.

Аз: Хари, кое ми е любимото число?

Хари: С толкова лесни въпроси ли започваме?

Започна да ми се смее.

Аз: Просто отговори.

Хари: Шест.