Chapter - 26 •• Why have you come? ••

612 43 4
                                    

*ГТХ* (Гледна точка на Хари)

Не можах да спя цяла нощ.През цялото време си мислих за Джес.Ами ако не успее да се оправи?Зейн е прав,че не трябва да си мисля най-лошото.Издишах насъбралия се въздух в мен и станах от леглото.Започнах да обикалям стаята и да размишлявам.Зейн се размърда в леглото и отвори сънено очи.Прозя се и се огледа.Погледа му се спря на мен.

Зейн: Ти ли скърцаш,по дяволите?

Аз: Млъквай,Зейн!Стягай си задника и да отиваме да посрещнем Джесика.

Зейн: Ето защо си толкова развълнуван.

Усмихна се и отиде в банята.През това време аз се облякох с черна блуза с дълъг ръкав и дънки.Беше наистина студено.Обух си кецовете и излязох да чакам Зейн навън.Джеси не ни звънна снощи,за това ѝ звъннах.Тя не ми вдигаше.Звъннах още веднъж,но пак същото.Притесних се.Зейн тъкмо излезе и аз се втурнах към него.

Аз: Джес не ми вдига.Сигурно е станало нещо.Хайде да тръгваме,бързо!

Зейн: Хей хей!Успокой се!Може просто да спи.Все пак е шест сутринта!Кой по дяволите става в шест сутринта?

Тръгнах да казвам нещо,но той ме прекъсна.

Зейн: Ние сме изключение.

*ГТДЖ* (Гледна точка на Джесика)

Лежах в стаята и размишлявах над случилото се.Снощи забравих да звънна на момчетата и до колкото познавам Хари сигурно в момента седи на тръни и чака да му се обадя.Бих го направила,но сега е шест сутринта и колкото и да се притеснява трябва поне малко да е поспал и не искам да го събуждам.Изведнъж в стаята ми влезе някой,но след като вдигнах главата си много ме заболя и не успях да видя кой е.Чух токчета.Значи е жена.Отворих очи и над главата ми беше Ребека.Какво прави тук?И то толкова рано?

Аз: Защо си дошла?

Ребека: Не може ли да съм загрижена за приятелката си?

Аз: Не си ми приятелка.Разкарай се от тук.

Тя се усмихна и ми подаде една роза.Постави я в ръката ми и притисна пръстите ми силно към бодлите.Изпищях силно и една от сестрите влезе в стаята и изгони Ребека,която се усмихваше самодоволно.Сълзи потекоха от очите ми.Цялата ми ръка беше в тръни,които се бяха забили надълбоко в плътта.Седях с поглед забит в тавана и не помръдвах.Болката се увеличаваше.Сестрата отстрани тръните и превърза ръката ми с марля.

Midly hatredOù les histoires vivent. Découvrez maintenant