Midly hatred

Chapter - 28 •• I'm not ready yet ••

Отворих леко очи и все още не можех да фокусирам добре.Оправих погледа си и над мен беше Хари,очакващ да се събудя.Видях усмивката му щом забеляза,че вече съм будна.Прегърнах го и целунах устните му.Опитах да се изправя,но силната болка,идваща от главата ми ме спираше.

Хари: Трябва да си почиваш.

Аз: Добре съм.

Хари просто замълча и легна на мястото до мен.Започна да гали нежно косата ми.

Аз: Какво се случи?

Хари: Майк е в болница.Копелето си го заслужи!

Аз: Обичам те.

Казах на бързо и го целунах.В целувката ми прошепна.

Хари: Аз теб повече.

Не желаех повече подробности за случилото се.

Хари: Между другото по-добре ли си?Учителите не знаят,че си пострадала.Със Зейн те донесохме тук веднага след като припадна.

Аз: Чувствам се добре.

Станах внимателно и отидох да изпия хапчетата за главоболие,които ми преписаха.Върнах се при Хари,а той разговаряше с някого по телефона.Взех своя и погледнах часа.Беше три през нощта.Зейн го нямаше в стаята и бяхме сами.Взех един клин и горнище на пижама.По принцип спях по бикини и тениска,но тук е доста студено.Използвах момента докато Хари все още говореше и махнах дрехите си.Обърнах се към него и срещнах перверзния му поглед.Усмихнах се доволно и сложих клина си.Обърнах се с гръб към него и махнах сутиена си като бързо сложих блузата.Обърнах се,а той прекрати разговора си.Дойде до мен и ме притисна до стената.Целувахме се и не можехме да се насладим един на друг.Хари ме повдигна и ме сложи на леглото.Настани се между краката ми и премахна клина,който беше върху тях.Понечи към бикините ми,но аз го спрях.Не искам да изгубвам девственоста си по този начин.

Аз: Не съм готова все още.

Не го поглеждах,но той повдигна брадичката ми и ме целуна.

Хари: Не се притеснявяй.Всичко е наред!

Хари продължи с движението си и отново дръпна бикините ми,мислейки си,че се шегувам.Хванах ги с ръката си и го погледнах в очите.

Аз: Сериозна съм!

Хари: Аз ъмм съжалявам!

Изниза се от стаята,а аз се облякох и наметнах якето си.Взех кутията си с цигари и излязох на въздух.Седнах на една пейка и запалих една.Навън нямаше никой,защото всички спяха.От Хари нямаше и следа.Ами Зейн?Съвсем забравих за него.Къде ли е?Усетих нечие присъствие до себе си.Погледнах в посока към човека и видях Зейн.Той запали една цигара и издиша дима бавно.Обърна се към мен и проговори.

Зейн: Какво се случи?

За това с Майк ли говореше?

Аз: Ами знаеш Майк ме удари и..

Зейн: Говорех за теб и Хари.

Знаех си.

Аз: Ами всъщност нищо.

Зейн: Хари друго ми разказа.

Стана ми малко неловко.Какво ли е казал Хари?

Зейн: Ще ми разкажеш ли?

Аз: Аз ама не знам.

Сложих лицето си в шепите си.Той го повгигна и го положи на гърдите си.Прегърна ме окуражително.

Аз: Какво ти каза Хари?

Попитах измъчващия ме,въпрос.

Зейн: Че не искаш да правиш секс с него.

Какво?Защо казва такива лични работи?И дори не стана това.Не,че не искам.Просто не съм сигурна все още.Бях умислена.Издишах дима от цигарата и погледнах очакващото лице на Зейн.

Аз: Не се случи това.Не знам защо изобщо ти го е казал.

Станах от мястото си и тръгнах към гората без фенер,без нищо.Единственото,което носех със себе си беше кутията с цигарите и запалка.Зейн дойде до мен и ме задърпа.

Зейн: Не ходи там.Тъмно е и ще се изгубиш.

Аз: Достатъчно изгубена съм в мислите и решенията си.

Игнорирах го и запалих нова цигара.Той ме дръпна силно и ме накара да го погледна.

Зейн: Какво има?Знаеш,че можеш да ми кажеш.

Аз: Няма значение.Вярвай на приятеля си.

Зейн: Аз не му повярвах.

Спрях се и отново го погледнах.

Аз: Какво?

Бях учудена.

Зейн: Наистина.Сега моля те ела с мен.

Гледаше ме умоляващо.Извъртях очите си и тръгнах след него в обратния път.Изведнъж чух шум иззад един храст близо до нас.Изпищях се без да се осъзная и хванах ръката на Зейн.

Зейн: Спокойно,нищо няма.

Усмихна ми се и продължихме,но отново чухме този шум.Изведнъж от нищото се появи Хари.Изпищях се силно и прегърнах Зейн.Изобщо не бях забелязала,че това е Хари.Помислих го за някакво чудовище.

Зейн: Спокойно.Това е просто Хари.

Натърти на името на Хари.

Хари: Извинете,че ви изплаших.Джес добре ли си?

Аз: Амм да.Може ли вече да си лягаме?Уморена съм.

Зейн: Да,разбира се.

Върнахме се в стаята ни и оправих леглото си.Директно легнах и се унесох в дълбок сън.Хари заспа на пода,за да не ме притеснява.Вече ми е някак по-спокойно.

Хейй!Извинете за закъснението.Надявам се новата глава да ви е харесала и ако искате изразете мнение. ❤