Живота на един интроверт

Птица в клетка

Здравей приятелю! Завърнах се, но теб, едва ли те интересува. И все пак, ще ти разкажа какво стана в последно време...

Помниш ли първата глава? Когато обяснявах за това кои са ми ,,най - добрите" приятели? Ами, живота се променя, хората също. Аз сякаш израснах за много кратко време. Помислих, посъветвах се и стигнах до извод. Стигнах до извода, че приятелството ми със Зоя трябва да приключи. И сега се чувствам много по - добре. Сякаш се преродих, сякаш се промених...
Ще ти кажа, че ако един човек държи на теб, ще те търси не само, за да споделя своите собствени проблеми, но и заради присъствието ти. Заради харизмата ти, заради поведението ти, заради общите ви неща и най - вече, заради монолога, който и двамата ще видите. При нас, липсваше тази комуникация. Тя ме търсеше от време на време и като излизахме, чувах едни и същи неща за сто - хиляден път. Но не я прекъсвах. Слушах я, наистина я слушах и много добре помня някои от фразите ѝ. И когато понечвах да кажа нещо, чувах само ,,Аааа аз само да допълня" или ,,Само това да кажа и млъквам" . Но така и не млъкваше. А се водихме ,,най - добрите приятелки" . Но когато аз я търсех, тя винаги беше заета, винаги нещо правеше...

Сега, не бих искала да те натоварвам, но сигурно го правя с последните няколко глави. Аз пиша, за да изразя мнението си, и ако мога да ти помогна. Можеш да ми пишеш по всяко време, за каквото поискаш. Просто, ако те е страх да споделиш нещо с някого и просто нямаш с кой, аз съм на линия. Признавам, да се довериш на непознат не е най - добрата опция, но каквото такова. Всеки сам си преценява за себе си какво и с кого да прави или да говори. Аз съм тук просто с цел. Да чета, да чувствам и да пиша. А от там нататък каквото ще да става. Но сигурно вече си разбрал много за мен.

Избягах от темата, признавам си, разхвърляна съм. Мисълта ми е, ако даден човек те натоварва и комуникацията ви куца, той просто не е твоя човек. Колкото и да ти е жал, трябва да спреш това колкото се може по - бързо, защото накрая много ще си изпатиш. Аз плаках, много, нямах желание за нищо, писах много лоши неща в едно розово тефтерче... В главата ми се въртяха много неприятни мисли, но се справих. Слушах музика, слушах подкаст (не съм сигурна как се пише), гледах клипове, мислих, споделих с родителите си и стигнах до извода. Извода, че всичко това трябва да спре. И спря, сега се чувствам просто прекрасно и сякаш не ходя, а се нося.

До тук съм с темата за отношенията ми, преминавам към заглавието на главата и всичко около него...