Yaoi?

15 5 0
                                    

Така, днес пак имахме физическо (защо ме измъчват три пъти в седмицата?). За разнообразие си подмятах една топка с Йонито и Полито. И докато чакахме Йоана да догони топката, с Паолина се заговорихме.

- Знаеш ли, ти май си Фуджоши? (нз дали така се пишеше) - започнах аз

- Какво? - Поли

- Това е момиче, което гледа Yaoi - обясних и аз

- Аааа, чакай, ти от къде знаеш, че аз гледам? - Поли

- Имам някакъв такъв спомен, някой беше казал, не помня? - Аз

- Аха, Еми ти гледала ли си? - Поли

- Не съм - Аз

- А някога мислиш ли да гледаш?

- Не знам.

И така се опитвахме да си говорим или по - скоро да се надвикваме и накрая стигнахме до някакъв извод. Решихме аз да пробвам и ако ми хареса ще гледаме двете и ако намеря Yuri on ice да и кажа къде е, за да го гледа.

- Да, харесва ми - Поли

- Добре, ама ти няма да го правиш, нали? - Аз

- Нее.

- Значи се разбрахме - и тук вече стигам до извода - Значи може да гледаш, но не и да го правиш.

- Да - Поли

- Супер.

Така си продължихме разговора за анимето и след малко се появи и Йонито.

- За какво си говорите? - попита ни Йонито

- За Yaoi  - казах аз

- Какво? - Йони

- За BL - докато обяснявах Паолина се смееше отстрани.

- Ъ - Йони

- Boys love - аз

- Какво? - Йони

- За аниме с гейове - край, предадох се, вече не можех да пояснявам повече

- Аааааа....Какво? - това момиче ме убива

- Край, аз не мога повече, дайте да сменим темата - започнах вече да им се умолявам. А Полито продължаваше да си се киска отстрани.

И така физическото свърши, преоблякохме се и тръгнахме да се качваме към стаята.
Стигаме вече до завоя на коридорчето и изкача Милен и ни стряска (тоя малък призрак, постоянно стряска хората). С Полито замръзнахме на място и така изпищяхме, че в цялото училище се чу ехо. Аз го подгоних от яд и се опитах да му забия един затвратник да се научи, ама той келеша беше по - бърз, а и аз бях с раница. Как е възможно някой с толкова къси крака да тича така? Както и да е. Останалата част от деня си мина скучно и еднообразно, както винаги...

Това стана във вторник, нищо особено...

Живота на един интроверт Where stories live. Discover now