Живота на един интроверт

Последните няколко дни

Здравейте хора. Сигурно се питате къде се изгубих?Знам, че не ви интересува, но ще ви разкажа какво се случи през последните няколко дни.
Първо се видях с братовчед ми. Беше много яко, защото той остана да спи у нас и доста се забавлявахме. Не помня кога за последно се смях толкова много ( да, аз мога да се смея).
След това дойде време за матурите. В сряда беше първата - по Български и литература. Очаквах да е много по - трудна. Класното беше по - трудно от нея (изкарах 5). Като си написах нещата излязох и седнах на беседката при Полито (в двора на училището има четири) и си приказвахме, след малко излязоха и другите. Събрахме се целия клас, всички почнаха да си тръгват и останахме само аз, Полито, Йонито, Павел и Стефан. (Сега ще ви напиша разговора ни)

- Айде да ходим до Аладина да си вземем храна - Стефан.
-Нямам пари - това аз го казах, и си го казах най - спокойно и нормално.
-Хаха (смях) как го каза - Павел.
След това всички почнахме да се хилим и станахме. Не ходихме до Аладина, но минахме през едно магазинче и тръгнахме да се разхождаме по центъра. После бяхме на една детска площадка и с Полито се въртяхме на една въртележка като луди. Йонито също се качи, но слезе, защото и прилоша. И след още десет минути въртене спряхме и стана следното:
Аз клекнах и сложих ръце пред лицето ми така🙏 и Стефан каза:

- Край, Алекс почна да се моли - след това всички се засмяха и продължиха.

- То тя не знай къде е, коя е - Павел

- Коя съм? - казах го ей така, за забавата. И отново всички прихнаха в смях.

- Някой има ли вода? Жадна съм - продължих аз.

- Ей там има една чешма - каза ми Павел

- Къде? - аз

- Офф - той просто дойде и ми хвана ръката (между китката и лакътя) и ме дръпна да стана, след което ме заведе до чешмата. Мале как му се заканиха тогава. Та той ме пипна. Как може така да ме пипа. Щях да го пребия, защо за Бога, можеше просто да ми посочи къде е.
Като се напих с вода тръгнахме по някакъв заобиколен път, който за първи път виждам. Тогава Павел вдигна Полито на конче и си ходиха напред. Зад тях се влачихме аз, Йонито и Стефан. Със Стефчо бяхме ,,Ооо колко са сладки" (принципно мразя такива глезотии и милувки, но сега наистина бяха сладки), а Йонито беше 🤢🤮.
Вървяхме и излязохме на главния път. Йонито си тръгна, за да си гони автобуса и останахме ние четиримата. Гугутките си ходиха напред и ни забравиха. Аз и Стефан ги следвахме отзад и едва обелвахме и думичка. Само говорихме за това колко сладка двойка са... Но не се харесват. Е техен проблем, мен не ме интересуват отношенията им, да правят каквото си искат.
Стигнахме до Кауфланд и влязох със Стефчо, другите ни чакаха отвън. Обикаляхме и се възмущавахме от подредбата на магазина. Откакто го прередиха се губя за нула време, а преди го знаех целия.
Тъкмо взехме студен чай и като видяхме опашките се отказахме. Решихме да си тръгваме, но нямаше от къде. Бяхме заключени и в крайна сметка излязохме през изхода.
Точно пред вратите ни чакаха Полито и Павел. Като ни видяха се почна:

- Стефане, де ми е водата? - Полито

- Знаех си! Казах ти! - Павел почна да вика и ние се чудихме какво се случва.

- Какво? - аз

- Като влязохте казах на Полито, че ще се бавите един час и или ще изкупите целия магазин, или няма да вземете нищо. - Павел беше много щастлив.

- Еми тей е. - аз

- Елате да си взема горещ шоколад от онази машина - Стефан.

Отидохме и той натисна двойния шоколад, а Павел се хилеше и не спираше да натиска копчето за допълнително захар. Като взехме чашата стана следното:

- Мога ли да опитам? - аз, значи той още не беше пил.

- Да - Стефчо ми подава чашата.

Аз отпивам.

- Как е? - Павел

- Ако не умра от тва ще стана диабетик.- като казах това пак се почна истеричен смях. (В момента, в който отпих се сетих какво беше написала monika_otaku и го казах😅).

Продължихме да вървим и се разделихме с Павел. Останахме тримата и Стефан говореше за това как ще изяде сестра ми. По едно време заваля дъжд и се събрахме под чадъра ми. Бяхме подредени в триъгълник и Полито каза:

- Стефан е нашия тъп ъгъл.

Валеше си, а ние си вървяхме. Изведнъж спря и се разделихме. Взех сестра ми и се прибрахме.

След това дойде петък - матурата по математика. Реших си задачите и се моля да са правилни. Сега остава само да чакам...

Като цяло е това. Единственото интересно нещо беше излизането с Полито, Павел и Стефан...

Но историята ни не свърши до тук. Направихме си група - ,,Самоубийците". Писахме си и се гърчех от смях. Тези хора ме побъркват.
Вчера даже ги кръстих. Павел е Бездомника, Стефан е Кирчо, а Полито се прекръсти на Тъпа Дебела Свиня.

И след всичкия този смях дойде най - чакания от мен момент - да оставя всичко и да си поседя сама. Тишината е толкова приятна, вече мога да мисля. Като цяло тишината и самотата са най - добрите ми приятелки... Със сигурност ще се чудите как, след всичко това. Ами това беше просто един ден. След много контакт (зрителен, като присъствие и допир до някаква степен - пипане (сега без задни мисли)) ми трябва много самота. Просто не се чувствам комфортно и имам нужда от това.

Това е от мен хора. Скоро пак ще се видим. Чао┻━┻︵└(՞▽՞ └)