Живота на един интроверт

Оф, тая любов...

И след дългата скучна седмица, най - накрая дойде петък.
Днес излязох навън и се срещнах със Зоя. За кратко не се виждахме, но както и да е. Започнахме да си говорим всевъзможни неща и нямаше как да не захванем и тази тема.

Стигнахме до този момент, в който тя говори за любимия си и аз искам да си изповръщам червата.

(И сега ще изкажа мнението си по темата)

Почти винаги като стигнем до този така омразен за мен разговор, аз ни сравнявам. Тя приема любовта не с две, а с три ръце, докато аз съм готова на всичко да избягам от нея, да я убия, и т.н.

Просто не чувствам нужда някой да ме обича, да идва и да ми говори всякакви простотии от типа на ,,Бих умрял за теб". Маняк, не умирай, щото не си заслужава! Какво ще спечелиш с това? Някой ще те уважава ли, ще те харесват ли повече, ще те поставят на пиадестал ли? Истинския въпрос е ,,Били живял за някого?", защото всички са способни да умрат, но просто не си заслужава...
Освен, че нямам желание за каквото и да било, аз мразя близостта. Просто, някой да ме прегръща, да не говорим да ме целува. Ъгх...
Отвратително е! Не мога да разбера хората какво му харесват на това. Някой, за който не знаеш дали въобще си мие зъбите, да дойде, да те опипва с мръсните си ръце и да си забие езика в гърлото ти.
Не ти ли се иска да повърнеш при тази мисъл?

〜(꒪꒳꒪)〜(꒪꒳꒪)〜(꒪꒳꒪)〜

Понякога се замислям, дали за тази омраза си има причина? Може би наистина има и това са родителите ми. Колкото и да ги цена, до някаква степен заради тях съм станала такава. Не харесвам любовните афери и милувките. Да, мога да чета такива истории, но това не означава че ги харесвам. Просто искам да видя защо хората толкова се радват на това. Но все още търся отговора. Осъзнавам, че любовта се състои в това да държиш на някого, да се притесняваш за него и тел подобни, но заслужава ли си наистина? Заслужава ли си цяла нощ да се чудиш дали харесваш някого, да стигнеш до извод и след това да си навлечеш куп главоболия в опитите да му кажеш или заради това, че те е докоснал. Просто живота е твърде кратък, за да го пропиляваш в притеснения за такива глупости. Ако имаш някакви силни симпатии към някого, кажи му. Ако те отреже, голяма работа. Има по - важни неща от това и просто няма смисъл да хабиш време и енергия за него. И сълзите няма да си заслужават, защото дадения човек няма да ги оцени. А и има толкова много риби в морето. Седем милиарда човека на Земята и ти да ревеш, че един не те харесва. Знаеш ли, може пък ,,принца на бял кон" скоро да дойде...или принцесата, зависи как го чувстваш. Пък и аз не пиша само за момичетата. Момчетата също имат право на чувства. И те могат да плачат и да изразяват емоции. Няма нищо лошо в това, даже е хубаво. По - добре да си излееш всичко сега, от колкото после да заприличаш на Спонджбоб, без заплата и работа 24/7.

〜(꒪꒳꒪)〜(꒪꒳꒪)〜(꒪꒳꒪)〜

НО, едно голямо НО. Да се върна на темата за нашите. Защо част от мнението ми се дължи на тях? Може би заради непрестанните шеги за гаджета и въпросите ,,Не ти ли допада някой от класа? Момчетата не са ли симпатични? На среща с гаджето ли отиваш?" НЕ!!! Как трябва да им обясня, че нямам и не искам да имам? Като толкова много искат внуци да почакат малко. И сестра ми е човек, тя може да ги зарадва...

И в момента се сетих как тази вечер протече един кратък странен разговор за гледане на филм:

Тати: Да гледаш,да се държите за ръце, да се гушкате, да се цункате...

Аз: Иъл🤢

Тати: Е какво ,,иъл"? Може и да ядете пуканки.

Аз: Аз пуканките си ги ям сама!😁

Тати: Не делиш храна викаш.

Аз: Аз съм Джоуи. Джоуи не дели храна!

Та това беше разговора. Аз не деля храна, не обичам да ми ядат от паницата. Кой знае колко е мръсен този човек. И не понасям да ме пипат. Да, аз прегръщам, но за кратко, а и ако е по мое желание. Друг да дойде,да ми се навре в лицето докато ми говори, да ме докосва докато ми обяснява. УЖАС! Точно заради това, като говоря с човек, който не ме познава достатъчно добре (има ли такъв, който да ме познава), стоя на поне метър от него, слагам каменната маска и скръствам ръце. Мисля, че това са достатъчно знаци, че не те искам толкова близо и вече си започнал да ми лазиш по нервите. Но явно въпросните хора са слепи и не ме приемат на сериозно, като им кажа ,,Не ме пипай!". Толкова ли е трудно да пазиш някаква дистанция от хората. В тези случаи, ако мога да представя хората като животни, аз съм една сърдита котка, а всички останали са едни весели кученца, които ми се качват на главата.

През колко настроения минах само за да напиша това нещо, не е за вярване. Не знам, сигурно е само това. Мога и да го довърша, кой знае. Това е от мен за днес. Чао хорица⊙﹏⊙