Чудотворната Калинка: Страшната Връв на Съдбата СВ

Част 4: Червено Срещу Черно

Маринет му разказа. Тя му разказа всичко, над подбраните закуски и напитки, които и двамата харесваха еднакво; тя в опит да заглуши някои от по-неудобните преразкази, а той в опит да държи устата си заета, за да може тя да говори, без той да се намесва всяка минута.

С всяка нова подробност, която тя му разказваше, Лука ставаше все по-неспокоен. Той знаеше, че Маринет има много отговорности, с които да се справя, но нямаше представа колко много се разпростира това в любовния й живот. Въпреки че никога досега не беше преследвал дейно някого романтично, той можеше да разбере по свой собствен начин.

Лист с песен, която започва лошо, но ви изненадва приятно след края на предлога и ви кара да искате да продължите да пишете. Има ноти, които звучат отбито, но за това се обвинява песнописецът на песните, а не избраните инструменти.

Започва да става ясно, че песента не работи, но е стигнала толкова далеч и всички продължават да се въртят наоколо, за да настояват да продължиш. Как можеш да спреш, особено когато има толкова много време и усилия, вложени във всичко? Мислиш, че отказването би означавало да приемеш поражението; че не си бил достатъчно добър, за да завършиш песента. Няма да има закриване -няма бис- просто незавършен замисъл, който завърши толкова зле, колкото започна.

Така че продължаваш, въпреки че всъщност вече не става дума за песента. Всяко движение просто се репетира, повтаря се отново и отново, а чувствата зад него са водени от неповторимо хрумване -един единствен миг- за който бавно започваш да съжаляваш. Страстта се превръща в отчаяно обземване, да хвърляш каквито и ноти да ти паднат и просто да се надяваш, че нещо ще сработи, и да не можеш да мислиш за нищо друго, когато имаш чувството, че има толкова много езда на това едно парче.

Когато Маринет свърши, тя плачеше. Беше тихо, изражението на лицето й беше победено и от нея не излизаха никакви звуци, докато тя оставяше сълзите да се стичат непрекъснато.

-"Маринет...", прошепна съчувствено Лука. Той протегна ръка към бузата й, но не беше сигурен дали може да продължи.

Маринет погледна ръката, след което най-накрая се раздвижи, като едната й ръка хвана неговата, докато я насочваше по бузата си, точно както беше правила преди, когато той отиде да я хване за рамото. Той изтри следите от сълзи с палеца си, усещайки как се притиска към дланта му в отговор, когато тя се наведе при докосването му. След като даде достатъчно съгласие, той вдигна другата си ръка, за да я опре в другата й буза, като избърса сълзите и там.