Лука не беше сигурен защо Маринет му се обади този ден. Доколкото той знаеше, тя беше заета с замисли и намерения, макар че нямаше да се оплаква, че ще прекара известно време с нея.
Въпреки това той откри, че се напряга и се закалява, докато се изкачваше по стълбите към хола й. Бръмченето на шевната й машина се чуваше, когато той се приближи, напомняйки му за дрехи, което доведе до мисълта за конци, която след това доведе ума му до червената връв на съдбата, увита около врата й. Последното му начинание като Усойният Пепелянко изглежда подобри усета му, така че сега той можеше да види нечия червена връв, дори ако човекът от другия край не беше наблизо.
Излишно е да се каже, че не го очакваше с нетърпение и с Маринет.
Той затвори вратата на всекидневната след себе си, после се изкачи по стълбището, почукайки, за да уведоми Маринет, че е там. Звукът на шевната машина спря и той чу стъпките й да се приближават, последвани от лекото скърцане на капака.
Лицето на Маринет се разкри пред него, предлагайки му усмивка, а Лука се опита да не се взира много в червената връв, все още вързана на врата й. Той преглътна, но й се усмихна в отговор, което беше достатъчно искрено, дори и да му беше неудобно.
-"Ела горе.", поздрави тя, като му държеше вратата. Той кимна и тръгна нагоре по останалите стълби, като чу как вратата се затваря зад него, докато оглеждаше стаята. Усети погледа на Маринет към себе си, но тя изрази мислите си, преди той да успее да се чуди за тях.
-"Не си донесъл китарата си?", тя попита.
Той хвърли поглед към гърба си, после към нея, не намирайки начин да й каже истинската причина, поради която е избрал да не я донесе. -"Да, не я донесох. Съжалявам, искала си да свиря за теб ли?"
-"О! Не, всичко е наред, искам да кажа, разбира се, че обичам, когато свириш за мен, така че винаги искам, но разбирам!", тя за щастие остави темата и се обърна, за да се върне на мястото си. -"Можеш да се чувстваш като у дома си или да си помогнеш с хладилника долу, ако искаш нещо!"
-"Благодаря", каза той с усмивка, като се отправи към нейния шезлонг и седна на него. Дори когато столът на Маринет беше обърнат с гръб към него, докато тя използваше шевната си машина, той все още виждаше червената връв, висяща отстрани, макар че избледняваше в пълна прозрачност, преди да удари пода.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Чудотворната Калинка: Страшната Връв на Съдбата СВ
Hayran KurguЛука Куфейн е направен за съвършения притежател на змията, мъдър и никога изкушаващ се да използва змийския чудотворец за лична изгода. Тъй като беше толкова надежден, колкото е попринцип, беше съвсем естествено за Калинката да го призовава, когато...
