Чудотворната Калинка: Страшната Връв на Съдбата СВ

Част 6: Крепост от Мощ

Изминаха няколко дни, откакто Маринет изгори снимките на Ейдриън, и Лука с облекчение отбеляза, че оттогава не са се върнали. Маринет изглеждаше също толкова спокойна, ежедневните им обаждания ставаха все по-спокойни с всеки път, когато му разказваше за все още празната си стена. Наистина му се искаше да може да направи малко повече по отношение на червената връв около врата й, но умът му беше празен и тя беше по-щастлива от преди.

Основният проблем обаче беше връзката с чудотворците. Всички знаеха, че Калинката не се вълнува от Черния Котарак, обстоятелство, което влошава още повече знанията за червената връв. Не беше сигурен дали червените нишки са обвързани с чудотворците или не -или как, ако наистина са свързани- но предположи, че става дума за нещо повече от просто разговор с Маринет за Ейдриън; Котаракът също беше причина. Той не можеше да си представи обществения натиск на Калинката и Черния Котарак да бъдат двойка и никой не трябваше да прави много изследвания, за да разбере, че Черния Котарак се съгласява с това, докато Калинката не беше много въодушевена.

Той трябваше да поеме червената връв от двете страни на маските и му отне един определен ден, за да получи своята възможност.

-"Искаш ли да отида на наблюдение с теб?"

Калинката кимна, уравновесявайки се на перваза на прозореца му, докато тя отговори: -"Ако искаш. Черния Котарак е зает тази вечер, така че мястото му е отворено и ти си един от хората, свикнали да имат чудотворец."

Лука се улови, преди да започне да се усмихва твърде много, знаейки, че под тази маска е Маринет и тя искаше той да отиде на наблюдението, защото бяха приятели.

-"За мен ще бъде чест."

Тя сияеше и след като змийския чудотворец беше на китката му, той се преобрази и двамата тръгнаха заедно към покривите.

.....

Усойният Пепелянко хвърли поглед наляво и надясно, докато вървеше заедно с Калинката. Дотогава той беше извикан достатъчно, за да е свикнал със супергеройството, въпреки че всъщност беше първият му път в наблюдението. Предвид положението, в която се намираха, той беше благодарен, че Ейдриън беше зает тази определена нощ с това, което Пепелянкото можеше само да предположи, че бяха заповедите на Габриел.