Freedom

Глава 7: Стари приятели

Соми

Мина една седмица, от както бях болна. Затова днес отивах на училище.  След онзи ден, в който Джънгкук беше мил не дойде повече у дома.
Влизах в училище, когато видях Сонг Мин А и И Ю Ми да ми викат.
И Ю Ми изтича до мен и ме прегърна всякаш не ме е виждала 100 години.
-Къде се губиш!? Вече по-добре ли се чустваш?- Попита спортиската.
-Да, благодаря.- Отговорих с усмивка.
- Радвам се, че си добре. Много се притесних ме.- Каза Сонг Мин А.
- Ох не трябваше... Спокойно, вече съм тук.
- Да! И сега да влизаме, за да не закъснеем.- И Ю Ми хвана мен и Сонг Мин А под ръка и влязохме вътре със звучен смях.
- Ей вие!- Каза раздразнено Джимин.- На какво се смеете рано сутрин? Много сте дразнещи.- Каза с намръщена гримаса.
- На каквото си искаме, Чими!- Каза И Ю Ма заядливо и се усмихна самодоволно. Имах чувството, че Джимин иска да я удари през носа.
- Не се прави на интересна И Ю Ми, за да не ти се случи нещо.- Усмихна се ехидно, като отговори по този начин на нейната усмивка.
-  И какво ще ми направи коалата  Чими? Много ми е интересно. - Засмя се подигравателно.
Джимин я гледаше вече на кръв. 
Уплаших се. Можеше да и направи това, което Джънгкук направи на мен.  Затова я хвана за ръката и прошепнах.
- Стига, не го дразни. Не се заяждай повече.
Джимин се намеси, явно бе чул разговора.
- Послушай приятелката си. Не знаеш на какво съм способен И Ю Ми. - Гласа му стана тих и някак секси.
- Искам да ми покажеш, господин Парк.- Гласа на И Ю Ми  бе  спокоен и властен. 
Двамата се гледаха право в очите. Не отделяха очен контакт всякаш се състезаваха кой ще победи.
Имах чувството,  че флиртуваха по между си.
В стаята влязоха Джънгкук и Техюнг. Тогава звънеца би.
Забелязах, че Джънгкук кихаше и подсмърчваше.
В този момент той видя, че го гледах.
Изгледа ме тъпо, извъртя очи и погледна напред.
Изглеждаше всякаш ми е сърдит.
Какво съм направила пак!?
Аз трябва да съм му сърдита заради него се разболях. 
След часа по математика  Техюнг и Джимин отидоха при Джънгкук.
Те му се подиграваха за кихането му, защото кихаше като мишка.
Цял ден Куки ме отбягваше и поради някаква причина вместо да се радвам, че не ме доближава, аз се чуствах тъпо. Какво ми става?
Въпреки че ме отбягваше, аз не правех опити да го доближа все пак не исках неприятности.
Но се чудех какво съм направила, за да стои далеч, но каквото и да е, се радвам, че го няма в близост до мен.
Часовете свършиха и се замислих, че не бях виждала Чонг Бонг цял ден.
- Хей.- Казах, за да ми обърнат внимание момичетата.- Къде е Чонг Бонг?
- Не ти ли е казал?- Зачуди се И Ю Ми.
- Какво да ми каже?- Питах.
- Замина за Берлин, за да се обучава при един известен пианист. Ще се върне след месец.- Каза ми И Ю Ми.
- Ясно.- Казах и се почуствах  тъпо, защото не ми бе казал.
-  Имам новина!- Каза весело Сонг Мин А, докато си гледаше в телефона.
- Какво има?- Казахме  в един глас с И Ю Ми.
- Не казвайте на никого.- Каза тя.-  Ще се снимам във филм.
-Какво!?- Извикахме двете.
- Супер! Какъв филм?- Попита И Ю Ми ведро.
- Ами не искам да ви разкривам много, но ще участвам  заедно с актьора Лии Джънг Сък.
- Невероятно!- И Ю Ми се радваше супер много.
- Много се радвам.- Казах и аз с весел тон.- Ще черпиш.
- Определено, ще получите билети за първия ред.
- И как стана всичко?- Попитах.
-  Ами вие знаете, че съм модел. В сградата, където снимах случайно се засякох с Лии Джънг  Сък. Поговорих си с него и той ми каза за кастинга. Отидох и явно са ме харесали, защото сега получих съобщение от тях.
- И защо не ни каза по-рано? Вечно си потайна.-  Каза И Ю Ми.
- Остави я нали ни каза сега.- Отвърнах.- Хайде да пие кафе и да ядем торта. Хапва ми се.
- Да вървим! - Рече водро И Ю Ми и се затича напред към изхода.
В този момент тя се блъсна в някой.
Беше Техюнг.
- Извинявай.- Каза тя.
И го подмина без той да може да реагира, но се обърна след нея озадачено всякаш очакваше тя да направи нещо повече от едно извинявай.
След това си продължи напред раздрезно.
Всички ли в тази група са вечно раздразнени?
Отидохме в една известна сладкарница и тортите  бяха изумителни. 
Облизах си пръстите. Бяха невероятни.
Аз ядях  шоколадова торта с лешници, И Ю Ми с горски плодове, а Сонг Мин А с ягоди.
Изведнъж в сладкарницата  влезе Джънгкук с някакво момче, което не познавах.
В този момент Сонг Мин А трепна и разшири зениците си.
-  Какво има?- Попитах я объркана.
- Това момче....- Заговори тихо.
- Какво?- Попитах, че не я чух.
- Това момче...той... е Мин Йонги. Моята детска любов.
- Какво?- Изгледа я с изненада И Ю Ми, докато беше пъхнала вилицата в устата си.
- Родителите ни ни запознаха  на първата ми фотосесия. Той е рапър и модел. Като бяхме малки  той ми написа песен.  Беше много красива и от онзи момент се влюбих в него след това замина за Америка и не го видях или чух повече. И явно се е върнал. Стана ми тъпо, че не ме е потърсил все пак бяхме близки приятели почти най-добри. - Разказа ни тя.
Тогава въпросното момче и Джънгкук ни забелязаха.
Те дойдоха при нас.
- Оо как сте момичета?- Попита Джънгкук, който вече не кихаше и подсмърчаше. Изглеждаше  доста добре.
- Сонг Мин А, как си?- Попита Мин Йонги.
- Добре съм,а ти.- Отвърна, без да го поглежда.- Виждам си се върнал от Америка. Кога си дойде?- Сонг Мин А не го поглеждаше  всякаш се страхуваше, че ще види в очите ѝ, че го обича.
- Върнах се миналата седмица, мислех да те потърся, за да видя как си, на нямах време. Извинявай.- Каза той.
За разлика от другите приятелите на Куки той изглеждаше доста мил и приятен, но все пак е техен приятел, така че има нещо гнило в него.
Сонг Мин А го погледна с блясък в очите.
- Няма проблем.- Усмихна се.
- Искаш ли да излезем по-късно?- Попита я.
- Да, може.

И Ю Ми стоеше и гледаше ту него, ту нея сдържаше смеха си.
- Соми,ти довечера си с мен.- Наведе си Куки и ми прошепна тихо в ухото.
Аз настръхнах и го погледнах уплашено.
- Този път няма да избягаш.- Намигна ми и двамата с Мин Йонги излязоха.
Какво ли ще се случи довечера? Много ме е страх.

Дано ви е харесало! Отдавна не бях активна, но ето ни нова глава! Очаквайте нова!