Freedom

Глава 2:Бъди силна

Беше 21:41,когато свърших с ученето и домашните,а навън беше паднал пълен мрак.
Винаги учех до късно,защото
имиджа ми е на отлична и възпитана ученичка, също така съм президент на училищния съвет и пример за подражание.
Учителите ми винаги са ме хвалили,а родителите ми са също горди с мен. Това,че Джънгкук почти не разби живота ми изобщо не ми повлия.
Приготвих униформата си за утре и легнах на леглото си,като се завих през глава.
Усещах дълго време притеснение, което не ми даваше мира да заспя.
Може би се дължеше на факта,че щеше отново да е по край мен или че по ирония на съдбата отново щяхме да стоим на един чин.
Случи се така,защото седим по номера.
След като се успокоих заспах.
Алармата на телефона ми звънна, а аз отворих мигновено очи без да мрънкам. Влязох в банята, извърших сутрешната си рутина и започна да обличам униформата си, докато се гледах в огледалото със сериозно изражение.
-Днес е деня.-Въздъхнах нервно, докато управях вратовръзката си.
Училищната ми униформа бе тъмносиня на цвят със късо сако,а от дясната страна на сакото беше емблемата на училището,също така и имаше три като златни копчета наредени в колонка, бяла риза с черна дълга вратовръзка, къса синя плисирана пола и дълги черни до колената чорапи.
На момчетата са същите, само че са с панталони. Защо ли не бяха и те с поли? Засмях се.
Сресах косата си,вързах я на опашка,обух си черните обувки и излязох.
Живеех близо до училище и вървях около 10 минути пеша.
Преди да вляза се спрях, въздъхнах и си казах: ,,Бъди смела".
Щом прекрачих прага на класната стая приятелите ми ме наобиколиха.
-Соми къде се губиш бе момиче!?Защо не си показа носа навън бе!?- Изкрещя И Ю Ми.
Тя е спортистката в класа, най-добрият бегач в училището и естествено имаше страхотно тяло.
Много е мила,но ядосаш ли я ще ти стъжни живота за цял живот. За това почти всички от класа се страхуваха от нея,но това не и пречеше да бъде най-харесваното момиче тук.

-Притесни ни Соми. Сърдита ли си ни,че ни отрязваше така?- Каза притеснено  Сонг Мин А.
Тя свири на цигулка и танцува балет. Много в мила,тиха и спокойна е. Доста често групата на Джънгкук я тормози особено Джимин, защото не отвръща и е  страхлива. Но иначе е много красива и е модел.

- Не момичета нищо подобни.- Усмихнах се.-Просто бях много заета и доста често помагах на мама и татко.
- Ама ти въобще не ни отразяваше и вечно бягаше от нас. Да не би да ни отрязваше заради някое гадже?- Включи се в разговора Чон Бонг.
Той е много харесван от момичета, комедианта и душата на компанията , имаше
възможност да бъде в групата на изнасилвача ми,но не харесва подли и злобни хора като тях.

-Не е така!-Креснах и приятелите ми се засмяха.
-Споко бе,Соми.-Засмя се Чон Бонг.-Знаем,че си заета.
-Хей вижте кой идва.-И Ю Ми кимна с глава към вратата.
Тогава го видях. Краката ми се подкосиха, вътрешното чуство на паника ме обля,цялата пребледнях и дишането ми се учести. 
-Хей Соми,Соми добре ли си?- Попита Сонг Мин А,която ме държеше за ръката с притеснен поглед.
-Цялата трепериш всякаш си видяла призрак.-Рече Чон Бонг.
-Извинете ме,но трябва да отида до тоалетна.-Боквално се затичах да изляза.
-Но часа започва!-Провикна се И Ю Ми,но вече беше късно.
Влязох в тоалетната и се разплаках.
Спомних си гнусния  начин, по който ме докосваше,писаците, които го удовлетворяваха, докато виках за помощ и накрая грубия начин,по който влезе в мен.
Всичко се превърташе в главата ми,а аз плачех. Звънеца би,но аз предпочетох да пропусна първия час. Не бях готова да се изправя срещу него.
-Бъди смела,бъди смела...-Повтарях си на глас.
Мразех го от дъното на душата си, исках да го убия,но такъв беше живота нямаше начин да го победя сама, но не смеех и да кажа на някого заради смъртните му заплахи. Той ме държеше в ръцете си като кукла на конци.
Бях напълно безпомощна и уплашена. Бях сама.