Freedom

Глава 9: Аз имам чувства и емоции

Намирах се в класната си стая, седнала на чина и бях подпряла глава на ръката си, докато гледах през прозореца, чакайки да започне часа. Пет минути по-рано преди да бие звънеца за часа Джънгкук влезе в стаята заедно с Джимин и Техюнг. Без да ме поглежда съседа ми по чин седна до мен. Аз също не го поглеждах не исках да му говоря затова реших да го игнорирам. Имахме час по химия, учителя, изправи Джънгкук, за да го изпита на Менделеевата таблица и да реши някои задачи. Макар Джънгкук да беше зъл, той е отличник. Хората и учителите го харесваха, но никой освен мен и групичката на Джънгкук не го познаваше какъв е в действителност. Момчето изкара отлична оценка без изобщо да се затрудни. След това учителя реши да изпита и мен, аз естествено не отстъпвах по нищо на Джънгкук, разбира се, изкарах и аз отлична оценка. Нашият учител изпита още няколко човека включително и И Ю Ми, която изкара 5-ца, защото не очакваше днес да е ден за изпитване иначе щеше да се подготви по-добре. Заради тази оценка видимо беше много раздразнена, след като си седна на мястото. Тя също е отлична ученичка и такива оценки хич не 'и се нравеха. Изведнъж усетих ръчкане и видя Куки да ми се усмихва ехидно още му бях сърдита и го игнорирах, но той продължи. Не спря да ми досажда, да ме ръчка и в един момент ме попита защо не му говоря, но аз нищо не му казах. - До кога ще ми се правиш на сърдита? Знам, че ти хареса да бъдеш моята кучка. - Прошепна ми. Аз свих юмрук, исках да го ударя, но знаех, че щеше да последва нещо по-лошо затова се сдържах. Нищо не му казах, гледах в учебника си, преструвайки се, че чета нещо само и само да не му обръщам внимание. Когато стана време за междучасие И Ю Ми и Сонг Мин А, дойдоха при мен точно навреме преди Джънгкук да ме сръчкал или направил нещо отново. - Хайде да отидем до столовата. - Предложи и И Ю Ми. - Пие ми се кафе. - Добре. - Съгласих се. - Тъкмо щях да предложа това и аз. - Обади се Сонг Мин А. Джино Соу-май не може да ходи никъде. - Изведнъж се обади Джънгкук и всички включително и аз го изгледахме изненадано. - Тя трябва да дойде с мен до библиотеката, обещахме на жената от библиотеката да 'и помогнем вчера с подреждането на книги. Не помниш ли Соми? - Излъга, гледайки ме с фалшива усмивка и надменен поглед.
Не знаех какво да кажа, толкова ли далеч стигна, че да лъже, гледайки ме право в очите. Безсрамник. - Джънгкук нещо си се объркал. Отиди на лекар да си прегледаш главата, че нещо паметта ти изневерява. - Отвърнах му с усмивка, а той не очакваше това. - Не съм била с теб, когато си обещавал на библиотекарката да 'и помогнеш, сбъркал си ме с друго момиче.- облегнах се на чина с ръцете си, като ги бях кръстосала и застанала пред лицето му.- Явно съм ти влязла в главата щом си мислел за мен. - Намигнах му. Той изобщо не го очакваше. Гледаше ме с разширени зеници и едва ли не ченето му не бе паднало. Повече няма да бъда страхливка. След това с момичетата излязохме. - Какво беше това с Джънгкук? - Попита ме Сонг Мин А с лека усмивка и повдигнати вежди. Видимо се вълнуваше, явно си мисли за нещо, което не е така. Тя просто е безнадеждна романтичка. - Ооо май си имаме влюбени гълъбчета в класа. - Пошегува се И Ю Ми. Само ако знаеше истината нямаше да говори така. - Момичета престанете, той не ми никакъв. Просто се е объркал, не сме никакви. Той е просто мой съученик нищо особено. - Отговорих с досада. Двете ме гледаха невярващо. - Сигурна ли си? - Попитаха ме двете едновременно с невярващ поглед. - Сигурна на 100%. - Отговорих. - Абе аз усещам, че става нещо ама айде няма да ти досаждам повече. - Извъртя очи И Ю ми. - Съгласна съм с И Ю Ми, но няма да те притискаме повече, когато решиш ще ни кажеш. - Отвърна Сонг Мин А с красива усмивка. - Благодаря. - Казах им. След това седнахме да закусим и да пием кафе.

Гледната точка на Джънгкук

Не можах да повярвам как Соми ми отговори. Явно котето можело да драска. Беше толкова секси, докато ми говореше, че чак останах без думи обаче щеше да си плати за това.
Подсмихнах се. Реших да изляза преди Джимин и Техюнг да ме попитат какво става. Не ми се искаше да им обяснявам. Видях Соми с момичетата и случайно чух разговора им. Тя ме нарече никой за нея. Това ме заболя, аз не искам да бъда никой, не искам да съм и само просто съученик. Ядосах се, исках да отида при тях и да им кажа, че тя е само моя и никой не може да я пипа, исках целия свят да разбера, че това момиче ми принадлежи, че тя е моята ценна играчка, която никой ама никой не може да докосва дори да поглежда. Но се спрях, трябва да се контролирам иначе ще покажа, че съм слаб, че тя е моята слабост, че тя наистина е важна за мен. Но за мен тя не е, Соми не е важна, не е нищо повече от моя играчка.
Все още се чудя защо реагирам така и имам такива импулси.
Излязох от училището, извадих една цигара и я запалих.

Гледната точка на Соми.

Когато се върнах в стаята Джънгкук го нямаше. Звънеца би, но него го нямаше. Тревожех се да не му е станало нещо, но защо се тревожех, аз не исках да се тревожа, та той е чудовище, той няма сърце.
С 10-сет минути закъснение въпросният заподозрян се появи, без да ми казва нищо.
- Странно. - Помислих си.- Защо е толкова тих? - Учудвах се наум.
Часовете минаха прекалено спокойно, което бе странно.
Джънгкук никога не е бил толкова тих досега.
- Трябва да те накажа за начина, по който ме отвърна днес. - Каза ми той, гледайки ме все едно съм парче месо, което ще разкъса всеки момент.
Стреснах се.
- Нямаш право да ме викаш, когато си искаш. Нямаш право да се държиш така с мен и да ме унижаваш. Аз не съм играчка, Джънгкук. Човешко същество съм с чувства и емоции.
Намери си друга, аз приключих. Не ме интересуват заплахитети, но ако си поне малко човек няма да закачаш никого от моето семейство. - Гледах го право в очите.

Джънгкук

Не можех да повярвам как ми говори, никога не ми е говорила така, винаги се е страхувала от мен. Какво я е провокирало да ми говори така?
Всякаш порасна за миг, харесва ми така, когато е смела.
Аз замълчах вече за втори път.
Единственото, което казах бе - свободна си от мен.
След това дойдоха нейните приятелки и тя излезе с тях.
- Човек защо си толкова странен? - Попита ме Техюнг.
- Какво имаш предвид? - Погледнах го.
- Защо се държиш толкова странно така със Соу-май? Да не я харесваш?
- Няма нищо подобно. Просто се опитвах да я приластя, но май е по-трудно, от колкото очаквах. - Усмихна се самодоволно.
- Казах ти.- Обади се Джимин с насмешка.
- Но нищо все още не е приключило. Тази малка госпожица ще бъде белязана от мен.- Усмихна се, гледайки ги уверено, въпреки че не бях сигурен, не исках да изглеждам като губещ пред тях.

Изненада! Нова глава, дано ви е била интересна.