Freedom

Глава 4:Секс играчка

Соми

Не бях влизала вече в два часа и беше крайно време. Престраших си и излязох от тоалетната.
Влязох в класната стая и класа ме погледна. Тогава видях и ехидната усмивка на Джънгкук.
Той знаеше, знаеше,че ме е страх от него и това го правеше доволен.
Аз бързо си седнах на мястото до него,трепереща,и гледах напред бе да го поглеждам.
Джънгкук продължаваше да ме гледа със самодоволната си и подла усмивка. Имах чувството,че нещо лошо ще се случи и паниката ме обвзе. Очите ми шареха навсякъде,бяха разширени и изпълнени с уплах.
-Соми.-Проговори той, а аз замръзнах на място.
Вцепених се дори усещам как спирам да дишам. Не можех да го погледна беше ме страх.
-Знам,че си уплашена от мен. Харесва ми.-Засмя се.-Но след часа ще дойдеш с мен на покрива трябва да говорим за нещо.
Спрях да чувам,спрях да виждам, спрях да говоря, просто стоях всякаш съм паднала в бездна.
Но усещах радостна и удоволствието, което му доставях с моя страх към него.
Ох как го мразех само.
Часа мина бързо. Джънгкук ме хвана за ръката,защото още бях скована от него. Качихме се на покрива и ме пусна.
-К-какво има?-Попитах с треперещ глас.
-Ох Соми, Соми.Много ми харесва, когато гледаш като малка пъзла.- Погали ме по бузата. Това ми докара студени тръпки.
- Ще искам нещо от теб.- Усмихваше се злобно и това ме плашеше. Нямаше да последва нищо добро.
- Защо аз?-Попитах почти разплакана.
- Помниш ли онази хубава наша нощ?Как те докосвах,как си играех с кожата ти,как крещеше под мен?
-Спри!- Извиках и избухнах в сълзи.
- Хах!-Засмя се звучно.- Чуй ме малка кучко искам да си ми секс играчка. Ясно ли е?- Стисна ме силно по брадичката.
-Какво!?-Изгледах го изумена.
- Онази нощ много ми хареса. Искам отново да викаш под мен. Искам да си кучката ми на повикване.
- Н-не няма да го направя!- Престраших се.
-Чуй ме,ако не го направиш ще разкажа на всички,че сме спали заедно. А и доколкото чух имаш братовчедка по-малка от нас,нали не искаш да ѝ се случи нещо? - Повдигна вежди.
-Или пък семейството ти да пострада. Баща ти е механик и работи във фирмата на моя баща нима искаш да загуби работата си?- Гледаше ме със студен, чудовищен поглед. Неговото взиране всякаш беше пронизващи острие,което те убиваше бавно и мъчително отвътре.
Нямаше съмнение,че Джънгкук е чудовище,което без капка жалост ще премахне всичко по пътя си с лекота.
-Ти си чудовище!- Изкрещях през сълзи.
- Радвам се,че знаеш.- Притисна ме в стената.- Сега ме слушай,малката.
Ще правиш,каквото ти кажа и ще идвал,когато те повикам без значение какво правиш. Разбра ли?
Аз стоях и мълчах. Гледах в земята,а сълзите ми капеха на нея.
-Попитах разбра ли!?- Изкрещя ,а аз се стреснах и кимнах.
-Хубаво.-Влезе обратно в училище с победоносна усмивка.
Аз се свлякох и заплаках с цяло гърло. Не смеех да вляза повече в училище.Очите ми бяха подпухнали, лицето зачервено,а гласа пресипнал.
Реших да остана тук до края на часовете.
След като би последния звънец за излизане,аз се прибрах по възможно максималния начин без онова чудовище да ме види.
Приятелите ми писаха и ме разпитваха защо не съм карала часове. Аз им отговорих,че не съм се чувствала добре.
Но тогава се появи ново съобщение от непознат номер.
,,Чакам те у нас."
Щом го прочетох хвърлих телефона, свлякох се по стената, сложих глава между краката си и заревах.
-Не искам всичко да се повтаря!Не искам да хода! Чудовище!Мразя те, мразя те!- Виках с пълно гърло.
Добре,че нашите не бяха в къщи, а извън града,за да не ме чуят.