Freedom

Глава 3: Гледната точка на Джънгкук

Джънгкук

Когато влязох в класната стая видях Джион Соу-май.
При вида ми тя се разтрепери и пребледня. Не след дълго избяга от стаята бегом и повече не се върна.
Честно казано се радвах,че се боеше от мен и можех да я манипулирам,както си исках.
Отскоро не бях правил секс,а тъй като момиченцето вече не беше девствено,а истинска жена благодарение на мен, мислех отново да я чукам.
Цялото не я бях виждал и изобщо не ми пукаше,че я няма,но сега виждам,че се е разхубавила.
И съм още по-радостен,че трепери от мен. Честно казано нямаше да я изнасиля,ако се беше отдала сама.
Тя много добре знаеше защо я повиках тогава у нас.
Харесваха ми виковете ѝ, начина,по който си играех с нея особено със секс играчките,които използвах. Усмихвах се при мисълта,че скоро пак ще вика под мен.
-Джънгкук защо се усмихваш като психопат?-Попитаме Джимин.
-Защото скъпи приятелю скоро няма да съм на сухо.-Намигнах му.
-О с коя?-Попита развълнуван.
- С г-жа Джион Соу-май.
-Някой досега не я е чукал. Мислиш ли,че ще се справиш?-Засмя се подигравателно.
-Имам си тайно оръжие-Усмихнах се ехидно.
Не бях казал на никой,че изнасилих Соми,защото попринцип с момчетата не действаме така.Оставяме момичетата сами да ни се отдадат и после ги зарязваме. Нищо сложно. Но щом Соми не се даде доброволно не мога да я оставя просто така,иначе няма да мога да се хваля,че съм я минал. Тя бе първото момиче,което изнасилих и последното. Въпреки това секса с нея ми хареса много. Представи си,ако ми се отдаде доброволно каква мръсница ще е. Засмях се при мисълта,а Джимин ме изгледа все едно съм избягал от лудницата.
С Чим се познаваме от много малки,а с другите от началното.
С Чим и Техьонг сме в един клас, но сега Те е болен. Останалите са по-големи от мен с 1-2 години.
Докато съм си мислел разни глупости часа започна,но Соми така и не се появи. Явно съм ѝ влязал страшно много под кожата.
А това много ме устройваше.