Виж ме

Пролог

Да си на 17 е най-прекрасният период в човешкия живот! Вярно е, още не бях изпитала нищо от това, което бъдещето можеше да ми донесе, но дори за тези скромни години претендирах, че съм достатъчно зряла. Все пак познавах истинското щастие, което в моя случай се дължеше на една всеобятна любов. Тя със сигурност не би подхождала на недораслото момиче, за каквото често ме определяха. Да си влюбен неминуемо те запраща в класацията на възрастните, а всички онези промени, които следват, щом си открил половинката си, сродната си душа, единствено затвърждават позицията ти.

Когато бях дете, майка ми обичаше да казва, че съм хронична любовчийка. За това определение допринасяха вечните ми увлечения към партньорите ми по танци. Със спорта се занимавах професионално от десет години, но залитнах по музикалното изкуство още в детската градина, когато за един празник трябваше да танцувам с избрано от мен другарче. Не съм сигурна кое беше първо и кое дойде впоследствие. Дали пожелах да съм на импровизирания дансинг с Марко, защото поначало го харесвах, или хлътнах по него едва щом той пое малката ми длан за подобието ни на блус. Но знам, че след онзи ден вече не можех да оставя момчето на мира. Мисълта за него ме обсеби! Следвах го навсякъде! Търсех единствено неговата компания. Насилвах се да излапам и неговия обяд просто за да ми обърне внимание. Целях да го разплача само и само да съществувам в неговия свят.

Раздели ни това, че лошите ни родители ни записаха в различни училища. Повече не го видях, но дори и без присъствието му друга, по-специална любов остана в мен. Любовта ми към танците. Докато завърша първи клас, вече бях толкова погълната от мечтата си да се състезавам професионално, че майка ми се принуди да ме запише в танцова школа. Оправдах доверието ѝ, защото макар и като една от най-малките, скоро ме определяха за самороден талант. Трудех се неуморно, живеех за музиката, а движенията на тялото ми постепенно градираха, докато не усвоих абсолютния баланс. Точно това ме превърна в любимката на всеки учител. Не ме водеше инат или сляпа целеустременост. Водеше ме страст!

След краха на отношенията ми с Марко второто ми увлечение не закъсня много. То ме застигна едва 2 години по-късно и без да е изненадващо, жертвата бе първият ми професионален партньор. Давид... Смятах, че предишният ми опит ме е подготвил за разочарованията в любовта, но щом признах на новия си възлюбен, че искам да бъдем гаджета, разбрах какво е да ти разбият сърцето. Давид не само се разпищя след поканата ми, ами накрая ме изпорти на треньорката и на майка си. Действително за възрастта си бях по-ниска и слаба от останалите, но в онази секунда се почувствах по-дребна и от мравката. Или може би в онзи мрачен ден най-сетне започнах да пораствам. Тогава за първи път долових човешките особености като гордост и его.