Виж ме

Глава 4

Последните две седмици бяха, меко казано, изтощителни, но ето че най-сетне настъпи дългоочакваната ми почивка. Заснемането на визитката и първия бонус клип за шоуто вече бяха приключили, единствено с втория не се бяхме заели, защото Алексий имаше още някои колебания. Нямах нищо против, достатъчно изморена се чувствах. Също така, макар и танците за представянията ни на живо да се осъществяваха според предпочитанията само на единия от нас, крайният резултат от видеата се оказа неочаквано удовлетворяващ. Действително цялата ни подготовка вървеше доста гладко, въпреки явното разделение между мен и Алексий. За това допринасяха многото ни компромиси и вечните ни усилия да държим езиците си зад зъбите, докато учехме едностранно наложените хореографии.

Днес обаче нямаше да мисля за работа, защото беше осмият рожден ден на племенничката ми Ава. За да го отпразнуваме, в двора на леля Карла се беше събрала цялата рода, както и голяма част от съседите и приятелите на роднините ми. Хаосът бе пълен! Всевъзможни, типични за културата ни, ястия се мъдреха по масите, заради горещия ден каните с лимонада се лееха една след друга и над десет деца тичаха по тревата, нетърпеливи да се заемат с пинятата*, закачена на дървото. С удоволствие щях да им помогна в начинанието и да се облагодетелствам с малко от сладкишите, които Алексий все пак беше успял да ми забрани. Угодих на братовчед си за още един танц, след като жена му бе твърде заета със сервирането, и скоро наистина си повярвах, че е дошъл моментът и аз да поседна. Е, дори не бях стигнала пейката до една от събраните маси, когато леля Карла се провикна:

– Идва още някой! На алеята спря някакъв... доста хубав лексус.

Проточила врат покрай пристройката на гаража, за да вижда какво се случва пред къщата, леля от приличие снижи тон за последното определение. Само че и през дискретния шепот успях да позная думите. А следващата мисъл ме вцепени. Но не... Не можеше да става дума за единствения човек, когото познавах с такава кола, нали? И все пак надеждата ми щеше да оцелее поне още няколко секунди, ако в този момент леля Карла не беше изпаднала в побърканата си фаза.

– Бързо, Иса, бързо! Тичай да го посрещнеш!

След като цял ден ме беше гласила да играя ролята на портиер, само и само да се запозная с колкото се може повече ергени, нямаше как да сбъркам нетърпението ѝ да ме изправи пред поредния мъж. Сега ентусиазмът ѝ граничеше с истерия.