Оставаше по-малко от седмица до предаването, а днес бе последният ми почивен ден преди официалния старт. С Алексий все така тренирахме ежедневно, като се отървавахме един от друг единствено в събота. За сметка на това в неделя отново бяхме заедно. Все пак партньорът ми си беше потомък на дявола и нямаше как да не наложи график, в който да се трудим дори в отредения от Господ ден за отдих.
Вече се бях излегнала върху шезлонга и оставях топлото слънце да напича преумореното ми тяло. Имах възможност да се възползвам от последната събота на август и щом семейство ми се организира да посети градския плаж, аз бях първата в колата на леля Карла. Комплексът с четирите плувни басейна обичайно събираше тълпи, но днес явно бе изключение, защото наоколо цареше спокойствие. Нарушаваха го единствено лаят на тлъстия лабрадор на Анастасия и виковете на децата, сред които бяха и племенниците ми. Все още се наслаждавах на кафето си, но веднъж щом се разбудех, щях да се отдам на традиционните игри с малчуганите. Като тяхна любима леля това бе част от задълженията ми. Клубната музика от тонколоните щеше да е подходяща и за няколко танцувални урока и при мисълта невъздържано се усмихнах. Обстановката лесно ме предразполагаше да се размечтая за бъдещата си школа, където щях да посрещам ентусиастите от новото поколение.
Покоят ми на няколко пъти беше нарушен от писъци, които се носеха от една шатра централно срещу компанията ни, но опитах да не се поддавам на раздразнението. Навярно се бяха събрали група ученички, радващи се на последните дни от лятната ваканция. Някога и аз бях толкова безгрижна, така че можех да им простя. Някой слабоалкохолен коктейл по-късно щеше допълнително да смекчи съпротивата ми. Алексий го нямаше, за да ми налага забраните си, и смятах да грабя от момента с пълни шепи.
Премижавайки зад тъмните очила, който бяха достатъчно евтини, че да не разчитам на реална защита, размазах по тялото си още от слънцезащитния лосион. Матовата ми кожа не изгаряше лесно, но не исках да рискувам хубавия си тен. Изрязаните части на симпатичния ми черен бански скриваха само най-необходимото, а тънката златиста верижка, която се спускаше между гърдите и се увиваше около талията ми, завършваше кокетната ми визия. В старанието да се направя красива за днес нямаше общо фактът, че по някое време Травис ще се появи за втората ни среща, уговорена от Анастасия. Не, нищо подобно!
YOU ARE READING
Виж ме
RomanceТанцът е повече от изпълнение. Той е страст. Той е онази невидима връзка, която се получава между плътта ти и ритъма. Изкуство, което олицетворява твоя свят. Аз съм Исабела Хейс и сцената е моят живот - единственото място, на което исках да ме в...