Виж ме

Глава 7

Втори септември! За милиарди хора по света това бе само дата в календара. Поредният ден, в който ще отидат на работа, ще оставят децата си на училище или ще умуват какво да си сготвят за вечеря. За мен обаче? За мен този дългоочакван ден щеше да оправдае десетките болки, стотиците мъчителни тренировки и хилядите преглътнати обиди. И да, най-сетне той бе настъпил!

Днес официално започваше „Dance or fall"! Днес се полагаше началото на новата глава в живота ми! Днес кариерата ми най-после щеше да поеме към своя възход, за да зачеркне всички съмнения, които от години ме следваха като втора сянка.

От часове течеше усилена подготовка за първия епизод на шоуто, а от сутринта в студиото бяхме и всички състезатели. За последно пробвахме костюмите, репетирахме излизанията си на сцената според реда, който се бе паднал в жребия, и всички техники се тестваха от екипа многократно. По разписание щяха да се заснемат поне четири часа, за да може утре по телевизията да се излъчат три от тях. Следващите ни участия нямаше да са толкова продължителни, но първото – представянето, трябваше да се превърне в грандиозен спектакъл.

До обяд бях напълно изтощена, но всеки път, щом погледнех към Алексий, си налагах да се стегна. Както обичайно, той демонстрираше единствено хладнокръвието си. Ако не беше фината пот, която избиваше по челото му, отново щях да се усъмня в човешкия му произход. Така или иначе, без дори да го е искал, ми вливаше от своите сила и издръжливост и именно те ме подготвиха за плашещото начинание. Повярвах достатъчно на партньора си, че ще се представим добре и че за нас опцията „провал" просто не съществува.

Заветният час настъпи и щом получих съобщението на леля Карла, че цялото ми семейство е вече в публиката, ме обхвана невероятно вълнение. След тази нощ не само близките ми щяха да ме видят. Популярността на шоуто неминуемо щеше да ми отвори нужните врати, а аз нямах търпение да обера плодовете на многогодишния си труд.

Всички участници имахме възможността да наблюдаваме останалите състезатели от дискретните ни места над публиката. Бяхме изолирани в нещо като затъмнена ложа и сега идеално виждах първите, които водещият покани на сцената – корейската група. Четирите момчета и шестте момичета се появиха в еднаквите си спортни екипи в електриковозелено и сиво. Усмихнати, помахаха на камерите, а когато застанаха под огромните екрани, където щеше да се излъчи визитката им, ми напомниха на атомно ядро. Във видеото изясниха за аудиторията сценичното си име „Йосо", което на корейски означаваше Стихия. Напълно схващах избора им. „Йосо" бяха сплотени и целеустремени, идеални представители на една стихия. На сравнително разбираем английски разказаха за живота си в Южна Корея, както и за общите си и индивидуални успехи. Получиха обичайните по-скоро любезни аплодисменти като за чуждестранни участници, но това въобще не ги смути. Напротив! Едва бяха заели формация и очите им блеснаха в див екстаз.