Колкото повече наближаваше „Dance or fall", толкова повече съмнения започвах да изпитвам. Но щом влязохме във внушителното студио, което след месец щеше да отвори врати за първия епизод на шоуто, най-сетне взех да осъзнавам мащаба на предизвикателството.
Днес официално ни представяха арената в Манчестър, на която скоро щяхме да се състезаваме, и с Алексий се намирахме в зала с гигантски размери. Останалите участници също присъстваха, но след кратко запознанство сега всички бяхме заети да изучаваме заобикалящото ни – двете преливащи кръгли сцени, около които се разполагаха множеството места за публиката, и поставения над тях подиум на журито.
Не само грандиозната обстановка спираше дъха, а и множеството екстри, които екипът на шоуто в момента ни демонстрираше. В зависимост от хореографиите танцьорите щяхме да разполагаме с всякакви средства. Светлини от най-ново поколение, озвучаване, способно да пропука някоя по-стара сграда, както и ефекти като дим, огън, дъжд или механизми от тавана за каквито ти хрумнат приспособления. Можеше да се вкара и оборудване с размерите на камион, но това едва ли би било необходимо, предвид че стените на залата представляваха екрани. Чрез тях с натискане на един бутон декорът щеше да се промени от горска поляна в следапокалиптични руини например. Възможностите на мястото бяха неизчерпаеми. Имаше защо от продукцията да се гордеят с постижението си. Беше вложена брутална инвестиция, която обаче именно ние, участниците, трябваше да оправдаем.
Стрелнах с очи останалите състезатели и не се изненадах, когато установих, че повечето от тях наблюдават двама ни с Алексий. След представянето си бяхме разменили по няколко думи, но иначе никой не разкри картите си. Разумна тактика, нали бяхме конкуренти. Само че ако аз не знаех абсолютно нищо за другите, то те навярно бяха доста наясно със славата на партньора ми.
Измина почти година, откакто се престраших за онази първа тренировка с Алексий. Трудно бях останала на крака до края ѝ, но все пак се оказах окончателно нокаутирана едва щом той ми разясни ситуацията ни. Или по-скоро своя план за развитието на кариерата си.
Очевидно новопридобитият ми партньор поначало е нямал намерение да се състезаваме заедно за дълго, а единствено до финала на предаването. И тъй като той твърдо вярваше, че участието му в подобен формат би било достатъчно, за да придобие нужната слава, аз му трябвах само колкото да се покаже на екрана. След това Алексий щеше да остави състезателните изяви и да се отдаде на печелившите си хореографии. В тази професия имаше много контакти и пари, а проклетникът освен че беше талантлив, умееше да надушва добрите възможности отдалеч.
YOU ARE READING
Виж ме
RomanceТанцът е повече от изпълнение. Той е страст. Той е онази невидима връзка, която се получава между плътта ти и ритъма. Изкуство, което олицетворява твоя свят. Аз съм Исабела Хейс и сцената е моят живот - единственото място, на което исках да ме в...