Виж ме

Глава 1

Седем години по-късно

Както след всяка тренировка, и днес чувствах разтежение на мускули, които дори не подозирах, че притежавам. Разтривах изтръпналите прасци и схванатите пръсти на краката си, а поривите да изскимтя преглъщах с последни сили. Тренирах танци повече от 17 години, но трябваше да се сблъскам с последния си партньор, за да опозная истински тялото си. Или поне всички начини, по които мога да изпитам болка.

Защо ли не го бях предвидила още първия път, когато се сблъсках с Негово чудовищородие потомъка на Сатаната?

Цареше обичайната тишина, след като и двамата с Алексий не подхващаше приятелски разговор. Бяхме завършили тренировката и сега дори не се споглеждахме насред притихналата зала, която все по-често възприемах като боксов ринг. Едва съумяхме днешната ни наложителна среща да не завърши със скандал и това бе постижение за нас. По време на репетицията имаше обичайните хапливи подмятания, но не и груби обиди. Победа или напредък, още не можех да преценя...

Забързаните стъпки откъм коридора ме накараха да вдигна глава, а щом Ан влетя през вратата, с Алексий едновременно скочихме от тепиха.

– Официално е! Вътре сте! Вие сте осмият участник.

Дадох си секунда да обмисля думите на треньорката ни, след което невярващо изхълцах:

– Сигурна ли си?

Едно от най-омразните неща в малката ни група бяха глупавите въпроси и в отговор получих само извъртане на очи – жест, който в последните месеци толкова бях намразила, че едва скрих стиснатите си зъби.

– Дати, зала, жури, категории? Всичко ли е там? – Без да губи време в любезности, съучастникът в най-ужасяващото ми предизвикателство припряно посочи документите в ръката на Ан. Тя кимна и той вече беше до нея, за да ги грабне.

– Какво пише?

Гласът ми трепереше от напрежение, не че Алексий го отрази. Очите му шареха скорострелно по написаното, като само от време на време хъмкаше.

– Глух ли си? Или сричаш? Чети на глас, по дяволи...

Така и не довърших, преди два железни пръста да се забият в челото ми като дуло на двуцевна пушка. Възмутено ахнах, а скоро активирах и отровния си поглед. Той би изпепелил всяко същество, което за разлика от партньора ми не е изтъкано от камък и лед. Посегнах към листовете с гняв, какъвто само Алексий можеше да събуди в мен, но още преди да съм ги докоснала, той ги метна към единствения стол в залата. Когато ми обърна гръб, започна нервно да крачи и да изброява всички факти, които така и не получих възможността да прочета.