Един объркан тийн живот

Глава 9 - От Англия съм , не от Марс

Гледната точка на Елизабет :

Седмицата мина скучно , оф , вече е събота. Щях да излизам със съседа. С него се бяхме уговорили да ме вземе в 19:00ч. .То кво ще ме взима като живее на 100м , незнаам. Е, поне се наспах и имам време да се оравя за тази ''среща''. Два- три дни не бях спала , имах кошмари с онези педофили от интернет. Все още ме беше страх да кажа на Стефани и брат ми , за тях. Да, споделям и на брат ми , всъщност с него от скоро сме си близки.

Имах още час , бях си взела душ и се чудех какво да облека. В карайна сметка взех един черен клин и един шарен потник и черните си боти , все пак да не забравяме октомври е.

Вече беше 19:30 , тоя да не ме е забравил. Ще отида да го питам. Излизайки го видях , чакаше леко намусен в колата си или колата на баща му , не знам чия е.

Гледната точка на Емил :

Чаках я сигурно половин час и тамън да паля двигателя да си се разходя , и я видях. Стоеше като вкаменена , но изглеждаше добре , макар косата и да не беше прилежно прибрана както винаги , а леко рошава.Ето я , идва най-после . Уф, момичетаа....

Гледната точка на Елизабет : Запътих се към колата му. Защо не е звъннал като е тук. Не разбиам. Той се усмихна. Тоя май има психически проблеми , все е ухилен. Качих се в колата и му казах на къде да потегли. Карахме в гробна тишина , докато той не я наруши :

- Ти от тук ли си ?

- Нем, а ти от къде си всъщност? - отговорих , ровейки в чантата си ,да намеря телефона си.

- Място , което е многооо по-различно от тук , аз съм от Единбург. Там винаги е студено и дъждовно по това време на годината

- Спри тук , ела да ти покажа нещо , което е типично за Калифорнийци

- Човек , това е Starbucks - извъртя очи - От Англия съм, не от Марс

- Оу.. - аз от къде да знам. Никога не съм стъпвала в Еди.. нещо си там.Вече беше около 20 :30 и мисля че толкова стига за днес и му казах , че си тръгвам ,но той естествено каза , че трябва да ме закара.

- Беше ми приятно Бети. Ще се видим в училище в понеделник - защо ме нарича така ?!?!

- Аха , чаоо - изнизах се от колата и влязох вкъщи

- Ооо някой е бил на среща - обади се глас от кухнята. Това беше така обичния ми брат

- Я млък. Не беше среща. Просто се разкарвахме , щот искал да излезе из града , понеже не бил от тук , а от Еди..нещо си - казах това на един дъх

- Единбург - смигна ми брат ми с една мазна усмивка.Изгледах го злобно. Бях уморена , взех си душ и легнах , неусетно заспах. Чудно за 24 часа мога доста време да прекарам спейки. Неделята ми мина ,забила нос в учебника. Ето го и ''любимия'' ми понеделник. Отидох на училище , имах първо музика. Ч-ч-чакай , коя е тая на моето място ....