Един объркан тийн живот

Глава 8 - ...Ок !

Ето училището свърши , сега да видим за кво иска да си говорим тоя..

Гледната точка на Емо :

Видях я да излиза от сградата , но не понечих да отида при нея , земе да ме набие. Поне по-рано нещо се беше ядосала.

— Хееей, Елизабет ! - провикнах се към нея , сигурно не ме беше видяла за това и помахах

— Не ме наричай с пълното ми име , ок ?

— Ок. Искам да те помоля за една услуга - след като казах това , окорих очи миловидно като кученце

— Слушам. Давай направо и по-бързо , че имам и друга работа освен да ти изпълнявам желания.

— Окей , хайде да се прибираме , ще ти кажа по пътя.

— .. Оф ок - каза тя ,извъртайки очи. Като се замисля имаше доста хубави очи , макар че в момента бяха близко до черни. Какво ли я мъчеше? Няма да я питам , че сигурно пак ще избухне.

— Ехо , ти нямаше ли да ме молиш нещо, почти пристигнахме- наруши мислите ми тя.

— Ъъъ .. да. Щях да те помоля да излезем в събота вечер , като приятели ,разбира се, за да ме разведеш тук , понеже не съм тукашен не познавам много града.

— Добре , но кога в събота ?? - запита ме тя , видимо много по-спокойна

— Ще го оточним друг път , засега чао и до утре

— Моля ? - огледа се учудена и видя ,че сме пред тях - аха , чао.

Днес мина добре. А тя , различна е , дано да я опозная ...

Следващите два-три дни минаха по същия начин —- училище , прибирах се с нея в пълна тишина и после домашни и сън и всичко отново.