Един объркан тийн живот

Глава 13 - ... защо

Гледната точка на Бет:

Когато се прибрах, видях как Хари просто си отдъхна,а майка ми се чудеше от къде да почне да ми се кара..

--- Госпожичке, знаеш ли колко е часа?? Защо се прибираш по това време и то с момче?
--- Мамо , та това е съседът Емил? Бяхме в кафенето до училище и сме се унесли в разговори за проекта ни със Сара. Знам ,че малко закъснях но..- бях прекъсната
--- Най- важното е че се прибра жива и здрава и добре. Време е за сън. Хайде! - след като Хари каза това дори майка ми се отпусна.Наистина трябва да си лягам,утре трябва да говоря с Емил за целувката , а и имам тест по история...уф нищо не съм учила ще видим как ще се оправям.
--- Спиш ли?- чух шептенето на Стефани.
--- Не , кажи какво има? - беше нервна значи има момче..
--- Ми такова има едно момче. Казва се Стефан. Много е красив, но е година по-голям. Не знам какво да правя , май се влюбвам. Помощ Бет!!! - малката ми Стеф...
--- Приятелски съвет , сега лягай , а утре ще обсъдим това
--- Окей, лека нощ!
--- Лека!

На другия ден :
9:28ч. О не не не не не пак се успах, дано не закъснея, УЖААС.
След 10 мин. Готова съм сега нека тръгвам. Ще ям в училище, дано не изтърва автобуса.
--- Много късно тръгваш. Да те закарам? - Емил каза докато аз заключвах входната врата. Ще приема превоза, защото иначе ще закъснея МНОГО.-- Е, идваш ли?
--- Ъм да.
--- Скачай!

Пред училище:
--- Благодаря за превоза! Ще се видим в час!
--- Елизабет ,исках да те питам относно снощния гаф- той го нарече гаф, но защо?!?!
---Хайде да се видим след даскало да го обсъдим?
--- Окей ,нямаш проблеми- добре защо си уговарям среща ?! Аз дори не го харесвам...май
--- Ооо Бети - бях изкарана от мислите ми от пискливия глас на Тереза. Тази много ме нерви -- Миличка , изчакай ме да влезем в час заедно , но чакай не мога да бягам на тези токове- Миличка ли ме нарече тая. Иъл!
--- Добре , добре...- Извъртях очи. Тя дойде. Влязохме.. Всички часове протекоха нормално. Не си говорих с Емил изобщо, не знам дали заради снощи или просто от учене. Ето и последния час е към края си...
--- Извинявай , може ли химикал, че моя спря ? - обърна се момчето от предния чин. Познат ми е , виждала съм го някъде , имам предвид извън училище.
--- Да, разбира се! Заповядай! - осъзнах се ,макар да продължавах да го зяпам.
Училището свърши. Ох трябва да се видя с Емил. Дали той е почуствал същото. Аз почуствах.....